Едва 8% одобрение среща 49-ото Народно събрание

Дейността на 49-ото Народно събрание получава изключително ниско одобрение- 8%. Неодобрение се среща у 53% от българите, а 39% остават неутрални в позицията си.

Това сочат резултатите от проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 20-26 юни сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Изследването е извършено по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.

Въпреки очакваните електорални щети за водещите политически сили, те запазват цялостната рамка на изборите от 2 април. ГЕРБ получава подкрепата на 25.1% от решените да гласуват  (около 2 пункта по-малко от април) , а ПП-ДБ - 20.2% (спад от около 5 пункта). Без промяна в подкрепата за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от ДПС (12.6%), БСП (8.8%), ИТН (4.1%).

След влизането в общо управление с ПП/ДБ ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25.1%. Бойко Борисов обаче въпреки сътресенията около личността му през последния месец, успява да запази личния си рейтинг (20.5% положително и 55.6% отрицателно отношение) и подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.

При ПП-ДБ отливът е малко под 5% и заемат втората позиция с 20.2%. Съотношението между привържениците на партиите в коалицията- ПП и ДБ, преди беше силно в полза на ПП, а към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Владислав Панев се запазва в рамките на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за лидерите на ПП бележи лек спад- Кирил Петков получава 15.9% положителни срещу 58.5% отрицателни оценки, а Асен Василев 16.5% положителни срещу 53.6% отрицателни оценки.

"Възраждане" запазва трета позиция с подкрепа от 15.4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април - средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите с едни от най-високите нива на недоверие - 59.6%.

Симпатизантите на ДПС са на равнище от 12.6%. Доверието в лидера Мустафа Карадайъ е 11.2% срещу 53.8% недоверие.

Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори - 8.8%, както и одобрението за лидера Корнелия Нинова - 13.1%.

ИТН печели потенциалния вот на 4.1% от избирателите, а лидерът Слави Трифонов - 12.5% одобрение срещу 51.7% неодобрение.

Източник: Алфа Рисърч

За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен, сочи изследването. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Подчертава се и ниският кредит на доверие към Иван Гешев като главен прокурор, което определя и ограниченият му личен потенциал като кандидат политик: 3% доверие срещу 82%, които не биха гласували за водена от него партия. 15% не са в състояние да изразят позиция.

Серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява.

Близо половината българи не виждат по-добър вариант за правителство

Над 40% от гласувалите за други партии одобряват кабинета "Денков-Габриел"

В проучването на "Алфа Рисърч" се разглеждат и предстоящите местни избори наесен. Очертава се оспорвана конкуренция в битката за кметските места- превес на предпочитанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за запазване на досегашните (41%) и висока вероятност за балотаж в по-голям брой общини в сравнение с последния местен вот от 2019 г.

Националното изследване не е представително за отделните общини, където нагласите изискват самостоятелни проучвания, но показва следните характерни особености:

При очертаващата се оспорвана битка на местно равнище жителите на големите градове изразяват преобладаващо желание за нови лица в управлението, докато в по-малките общини симпатиите са на страната на настоящите кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им популярност, а пред действащите кметове - с евентуална протестна вълна на втори тур.

Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът трябва да бъде партиен или независим кандидат. За партиен кандидат са 45%, а за необвързан политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от анкетираните. Което вероятно означава, че ако се реализира хипотезата за президентски кандидати за кметове, те вероятно ще играят като "независими".  Политическите кандидати за кметове са предпочитани от симпатизантите на партиите, представени във властта на местно или национално равнище - ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Зад независимите кандидати застават в преобладаващата си част привържениците на ИТН и "Възраждане", а избирателите на БСП остават поляризирани.

При предстоящите местни избори се очертават няколко базови сблъсъка - между статукво и промяна, между партийни и "независими" кандидати. Резултатите ще се решават във всяка една община поотделно, но могат да се очакват редица оспорвани битки, изходът от които ще има своето отражение и в национален план.

Източник: Алфа Рисърч