Икономическото присъствие на Русия в България е толкова силно, че граничи с похищение на държавата.

До такъв извод са достигнали анализатори от американския Център за стратегически и международни изследвания и българския Център за изследване на демокрацията, в резултат на 16-месечно изследване. То е проведено в 5 страни от Централна и Източна Европа - Унгария, Словакия, Латвия, България и Сърбия.

В доклад, озаглавен "Тактиката на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Източна и Централна Европа", те анализират заплахите за региона, произтичащи от руското влияние.

Авторите констатират, че Русия е създала в региона непрозрачна мрежа от икономически и политически клиентелисти, чрез които Кремъл  упражнява влияние и осъществява намеса при взимането на решения. Мрежата е опредена като "порочен кръг", използван за влияние (дори контрол) върху ключови институции, както и за да манипулира националните политики и решения така, че да служат на руските интереси, активно дискредитирайки демократичните системи на Запада.

Посочва се, че руското влияние представлява не просто предизвикателство пред управлението в тези страни, но и заплаха за националната им сигурност.

В текста, огласен от "Дневник", се казва, че Русия води кампания от икономически и политически мерки, за да манипулира България, Унгария, Латвия, Сърбия и Словакия, да дискредитира западния либералнодемократичен модел и да подкопае трансатлантическите отношения.
"В някои страни руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност, както и за западната ориентация на страната и евроатлантическата стабилност." "Както и в случая със Словакия, за много българи проевропейската и проруската ориентация не са взаимно изключващи се, а са национална необходимост, която личи в политиките на държавата."

Като един от основните показатели за измерване на руското влияние авторите са избрали прага от 12% от БВП. Когато т.нар. руски отпечатък върху икономиката е над 12%, те смятат, че то преминава в много трудна за контролиране намеса в политиката.

Под руски отпечатък се има предвид руското корпоративно присъствие, преките инвестиции, търговските отношения (двустранният търговски баланс) и частната собственост и инвестиции. В случая с България руският икономически отпечатък през последните 15 години никога не е слизал под 16.9% (2005 г.). Този показател се движи в рамките на 22-24%, а пикът му е през 2012 г. - 27.5%. Никоя друга от петте проучвани бивши комунистически страни не е в толкова силна зависимост. Преките чуждестранни инвестиции от Русия са се увеличили почти 4 пъти от 2005 г. насам - от 0.8% от БВП в началото на периода до 4.4% през 2014 г. В доклада обаче веднага се прави уточнение, че има непубликувани други изчисления, според които преди две години делът на руските инвестиции е надхвърлил 11.2%.

Най-яркото руско влияние е в енергийния сектор на България и чрез него Кремъл разполага с мощен инструмент за натиск над настоящи и бъдещи политически решения в София. (Другите изброени сектори са финанси, телекомуникации, имоти и медии.) Това е повод за тревога и за бъдещата политическа ориентация на България, пишат авторите. Относно това кои са проруските фактори в България в доклада първо се изтъква, че руснаците действат политически опортюнистично, т.е. изместват вниманието си от традиционни към нови популярни партии, когато старите съюзници започнат да губят значение.

Изглежда, няма един основен двигател на руското политическо влияние в България, а по-скоро взаимно подсилващи се мрежи на влияние, простиращи се от корумпирани политици и симпатизиращи партии до големи енергийни компании и български олигарси.

Четири партии директно да посочени като свързани с руското влияние. Най-откровено проруската е "Атака", основната си остава БСП, а в полза на руски енергийни проекти се изказват ДПС и АБВ. "Това доведе до странна политическа коалиция, заради която български депутат допусна, че БСП, ДПС и АБВ работят за създаване на проруска коалиция, която да свали правителството." "За да поддържа руското икономическо господство и да избягва подробни проверки на бизнес делата си, Кремъл използва сложни и сенчести мрежи, обхващащи държавни служители и бизнес общността.

Изискването на непрозрачност на транзакциите създаде порочен кръг на увеличено руско икономическо влияние и западане на българските стандарти за управление. Руската държава и частни интереси влияят върху посоката на управлението. Подобни практики се демонстрират в управлението на държавни компании, големите енергийни инфраструктурни проекти, раздаването на договори за обществени поръчки, одобряването на сливания и придобивания и възползването от "вратички" в корпоративното управление, за да се блокират политически инициативи, противоречащи на руските бизнес и стратегически интереси".

Авторите описват и механизма, чрез който се движи руското влияние до върховете на властта в България: "С придобиването на значително влияние над българската икономика Русия използва доминиращата си позиция в стратегически сектори, за да засили съществуващите връзки и да изгради нови с корумпирани бизнесмени и местни олигарси. От своя страна тези бизнесмени са свързани с известни политици, над които оказват значителен контрол. Политиците сключват сделки, облагодетелстващи тези бизнесмени и засилващи властта им в корупционните мрежи в страната и над държавните институции. Все по-често средното звено в тази верига се премахва и проруски местни бизнесмени директно влизат в политиката и заемат важни позиции в държавните институции, за да прокарват проруски бизнес интереси и политики.

С помощта на спонсорирани от Кремъл политически партии и бързо създавани организации в подкрепа на конкретни руски политики проруските играчи успяват да влияят върху дебата за националната политика в България и върху българското правителство, така че Русия да извлича пряка полза. Ако има настояване от ЕС или НАТО в София да предприемат стъпки, за които се смята, че противоречат на руските интереси, българското правителство ще се окаже под огромен натиск от проруски партии и организации, които мобилизират пълен набор от средства за промяна на политиката в полза на Москва."