В Доклада на ЕП за напредъка на Македония през 2006 г. има исторически несъответствия, засягащи България.

Това се казва в писмо на евродепутата от БСП Евгени Кирилов в отговор на исторически неправилни твърдения, залегнали в мотивите на Ерик Мейер, докладчик в Европейския парламент за напредъка на Македония.

В писмото се подчертава, че след Втората световна война, под натиска на Комунистическия интернационал и управляващите Югославия, е решено да се създаде нова македонска нация, което към сегашния момент създава проблеми не само на Гърция, но и на България.

„Недопустимо е за българското общество да се манипулират факти, свързани с българската история. Опасявам се, че във Вашите мотиви се усеща влиянието на "изобретателните историци" на новата история на Македония", се казва още в писмото.

Българският евродепутат отбелязва, че в доклада не се споменава, че до превземането на България от Османската империя сегашната територия на Р Македония е била почти непрекъснато част от българската държава. В същото тази територия се описва като част от историята на Древна Гърция, Османската империя и бивша Югославия.

Исторически неправилна е и оценката за договора от Сан Стефано, където се твърди, че македонското население се е съпротивлявало да бъде част от България.

Евгени Кирилов припомня, че този договор обединява територии, където населението е почти изцяло българско, което е доказано от исторически документи. Сред тях е Османският ценз от 1904 г., според който преобладаващото население на санджака Скопие е българско - 172,735 души, а гърците са втората по големина група - 13,452 души.

След Берлинския конгрес през 1978 г., когато големи части от България са върнати на Османската империя, се създава революционна организация за освобождение на регионите Македония и Тракия, като целта е да се присъединят към родната си страна - България.

Според изданието на енциклопедия Британика от 1911 г., населението на Македония е съставено от "славяни, мнозинството от които се смятат за българи от почти всички независими източници" - приблизително 1,150,000 души, от които 1,000,000 източно ортодоксални и 150,000 мюсюлмани.

„Затова смятам, че не трябва да се взима страна в този труден исторически дебат в региона. Това е много чувствителен въпрос в България и едностранен прочит на историческите събития би бил много разочароващ." - казва в писмото си българският евродепутат, като подчертава, че дискусията трябва да се остави тази дискусия на историците и учените.

„Водена от такива съображения, България стана първата страна в света, която призна Република Македония през февруари 1991 г. с конституционното й име." - допълва Кирилов.

По отношение на македонския език, той изтъква, че е научно доказано, че най-близкият до него език е българският - „българският и младият македонски език са взаимно разбираеми и имат общи граматически особености, които ги отличават от другите славянски езици (включително от сръбския)".  

Следователно не е правилно македонският език да бъде наричан славянски македонски език и да се поставят на едно равнище историческите връзки на славянското македонско население с България и историческите му връзки със Сърбия, казва в заключение евдрозепутатът.

Той предлага некоректните текстове да бъдат преформулирани или пропуснати в мотивите към евродоклада..