Евробарометър: За гражданите на ЕС е най важно ЕП защитава демокрацията

Европейският парламент публикува днес своето проучване на Евробарометър от пролетта на 2023 г., показващо силната подкрепа на гражданите за демокрацията и високата осведоменост за предстоящите европейски избори.

Резултатите сочат, че една година преди следващите европейски избори общественият интерес към тях се увеличава значително на европейско ниво. Мнозинството от гражданите в ЕС (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с равнището през 2018 г. - една година преди последните европейски избори през 2019 г. Българите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., са 41%, с което страната се нарежда до Франция (40%), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия (26%), информират от пресслужбата на ЕП.

В съобщението се обобщават още няколко от изводите от изследването. 71% от гражданите виждат въздействието на ЕС върху ежедневието им. Най-голямо е удовлетворението от подкрепата на ЕС за Украйна (69%) и защитата на демокрацията и принципите на правовата държава (64%). Повече от половината респонденти вече се интересуват от следващите европейски избори. Младите хора са най-склонни да подкрепят по-важна роля за Европейския парламент. 62% от анкетираните наскоро са чували за ЕП.

Около две трети от анкетираните (67%) в ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат следващата седмица. Подобен въпрос е включен в проучването на Евробарометър на ЕП през април 2018 г., когато този дял е 58%, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 г. Повечето български респонденти (55%) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори, все пак това е едно от най-ниските нива за ЕС, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).

Във връзка с резултатите от проучването председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, коментира: "Изборите имат значение. Гласуването е вашият шанс да застанете зад важните за вас идеи. Призовавам всички, особено младите хора, да отидат да гласуват и по този начин да оформят Европейския съюз, в който искат да живеят."

Европейските граждани считат демокрацията за най-важната ценност, която Европейският парламент трябва да защитава: 37% я поставят на първо място, следвана от защитата на правата на човека в ЕС и по света (28%), и свободата на словото и мисълта (27%). Данните за България сочат като най-важна ценност за защита - свободата на придвижване (37%), следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС (30%). Българските респонденти поставят защитата на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са анкетираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24%).

54% от респондентите на европейско ниво са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на основните права (66%), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този показател показват 47% удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този показател са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на основните права (58%) и достъпа до участие в политическия живот и възможностите за гражданското общество да защитава демокрацията (с по 52%). Най-висока е неудовлетвореността на българскиите относно борбата срещу корупцията (72%), съобразяването на политическите партии с интересите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52%, което е най-високият процент по този показател в ЕС.

Обновена

ЕП настоява за спешни мерки срещу външно влияние за европейските избори през 2024 г.

Радан Кънев и Александър Йорданов разказаха в Брюксел за чуждата намеса у нас

В последните четири години от настоящия законодателен мандат на Европейския парламент, гражданите признават водещата роля на ЕС за справяне с последователните кризи в този период. Повечето от гражданите на Евросъюза са наясно с въздействието, което ЕС оказва върху тяхното ежедневие: около седем на всеки десет респонденти (71%) споделят това мнение, като близо една пета (18%), смятат че действията на Европейския съюз оказват голямо въздействие. Признава се и ролята на Европейския парламент - 62% от респондентите потвърждават, че наскоро са чули за ЕП. Делът за България по отношение на въздействието, което ЕС оказа върху ежедневието на гражданите, е 60%, което е най-ниско за ЕС, като на същото мнение са анкетираните от Италия, Естония и Латвия.

Отчита се висока удовлетвореност на гражданите от действията на ЕС за подкрепата за Украйна (69%). Удовлетвореността по този показател е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). Следват удовлетвореността от действията на ЕС сред европейските граждани са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и външната политика на ЕС (54%). В България най-висока удовлетвореността за подкрепата за Украйна (55%), следвана от програмата в областта на цифровите технологии (52%) и външната политика (49%).

Отчита се и осезаемо влияние на многобройните кризи от последните години по отношение на икономическото и финансово състояние на гражданите. Половината от анкетираните на европейско ниво (50%, при 62% за България) усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. 29% за момента не са забелязали такава тенденция, но очакват това да се случи през следващата година, което води до увеличаване на очакванията на гражданите за конкретни решения. Близо две трети (65%) не са удовлетворени от мерките, предприети от собствената им страна за справяне с кризата с разходите за живот, а 57% не са удовлетворени от действията на ЕС за облекчаване на положението. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти по отношение на мерките за справяне с нарастващите разходи за живот, като те са по-силно неудовлетворени от мерките, взети от националното правителство (81%), а неудовлетворението на гражданите от мерките, предприети от Европейския съюз е 61%, което е близо до средното за ЕС.

Гражданите искат Европейският парламент да постави борбата срещу бедността и социалното изключване на първо място сред приоритетите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за общественото здраве (33%), действията срещу изменението на климата (31%) и подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет трябва да е борбата срещу бедността и социалното изключване (47%), следвана от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).

Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 г. е проведено между 2 и 26 март 2023 г. сред 26 376 граждани от всички 27 държави членки под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са изведени според броя на населението във всяка държава членка.