Фалитът е една от добрите мерки, за да не се вади предприемаческият дух от полето на икономиката. Това мнение изрази в интервю за БНТ зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Според нея не е срамно да фалираш, дори в САЩ имало фонд „Втори шанс". Фалитите у нас трябва да се улеснят, смята още еврокомисарката.

Два пъти повече бежанци у нас тази година
Още...

Именно защото фалитът у нас е срамно нещо, той на практика вади предприемаческия дух на българина извън полето на икономиката. Трябвало да има законодателни промени, свързани със сроковете на отговорност след фалит, така че процедурите да бъдат улеснени, а предприемачите да могат отново да се включат в икономиката, смята Георгиева.

По думите й, в България има области, в които полето за инвестиции е сравнително голямо - например енергийната ефективност. Кристалина Георгиева отбеляза, че има програма за саниране на сградите, но има и много други инвестиционни проекти.

Говорила си с колеги, че има възможност Златоград да се топлофицира с термални води. „Такъв проект в България може да се реализира с възвръщаемост, той е много подходящ за инструмент като плана „Юнкер", т.е. гарантира се рискът, създава се възможност за реализиране на нещо, което досега не е правено", обясни Кристалина Георгиева.

Тя подчерта, че имаме много терен за развитие на екологичното земеделие и за това то да се превърне в допълнителен трамплин за инвестиране и за износ.

Икономиката ни се вдигала нагоре най-вече на експертно ориентираните производства. Еврокомисарката е категорична, че в страната ни има възможности да се използват механизмите, които се разработват с плана „Юнкер", за да тръгнат повече инвестиции, да има повече работа за хората и в резултат на това да се постигне по-висок стандарт на живот.

Мудното законодателство било пречка пред инвестициите. Като друга пречка Кристалина Георгиева определи страха на българина да влага парите си в дейности. „Ние сме, дето се вика, като тези, дето са си сложили колан на панталоните, сложили тиранти и пъхнали ръцете в джобовете да не им падат", описа тя страха.

Георгиева обяви, че в новия програмен период у нас ще влязат 32 млрд. евро. Страната ни е най- големият нетен бенефициент в ЕС, а парите оттам съставляват 4% от БВП, подчерта тя.

Планът „Юнкер" не бил за това държавата да казва на бизнеса къде да инвестира. Новият европейски бюджет бил ориентиран към насърчаване на инвестициите. Кристалина Георгиева подчерта, че страната ни е на път да влезе в първата тройка по усвояване на европари.

„Браво на всички, които работят по европейските програми", изрази задоволство еврокомисарката. Тя е доволна, че всички програми вървят, без една - говедовъдството, но и тя била на път.

Георгиева призова всички, които имат съмнения за корупция да сигнализират директно в ОЛАФ, която също е на нейно подчинение. Там се отнасяли много сериозно на всеки сигнал.

Еврокомисарката коментира и съдебната реформа, като изтъкна, че е много важна и Брюксел следи много внимателно случващото се в нея. Определи като добър знак, че има много силна обществена подкрепа и натиск за това съдебната реформа да върви.

Промяна в отношението на гражданите към съдебната система - това е тестът, който трябва да минат работещите по системата, убедена е тя.

Не бе подмината и темата за Гърция. Наблюдавало се осъзнаване на гръцкия политически елит по отношение на рисковете, които крие евентуално излизане на страната от еврозоната. Когато Гърция е зле, това влияе и на нас. „Когато гори у съседа, не е добре за нас", категорична е Кристалина Георгиева.

Гърция икономически не представлява голям риск нито за България, нито за Европа директно. Но ние не знаем какви ще са последиците при едно евентуално излизане на страна от еврозоната. Не трябва да гледаме в най-тесен план какво значи едно излизане на Гърция от еврозоната, а в по-широк план. Несигурност никога не значи нищо добро, коментира още еврокомисарката.

Относно бежанския поток, тя отбеляза, че Европа е изправена пред най-тежкия миграционен натиск от Втората Световна война и България не може да си заравя главата в пясъка по въпроса. От парите за справяне с бежанския проблем, които ЕС заделя, България ще получи 72 милиона евро, които според Георгиева не са достатъчни.

Според нея трябва да кандидатстваме по европрограми и да получим необходимите средства за посрещане на бежанската вълна. Битка трябвало да се води и с трафикантския бизнес, който се е очетворил.