Казано обаче и по друг начин – на избори, като на избори.
Синьото дясно пространство използва най-силното си оръжие, след като го беше оставило да си почине за известно време и набере сили.
Въпросът сега е дали съществуват очакванията – както и преди много десетилетия, че гръмването на “Дебелата Берта” ще обърне хода на войната, а и дали намеренията са точно такива.
Възможно ли е тези 30 минутки национален ефир да насочат избирателите към правилните бюлетини.
Толкова ли е сакрално всичко изречено от Иван Костов, че да стори чудо за 10-на 15 дни, равно на тези от библейските писания.
Защото бившият син лидер (а и настоящ, но в сянка) не каза нищо, кой знае колко неизвестно и сензационно. Но явно идеята на стратезите е, че силата идва от това, че именно той го е казал – този, който жертва своето отшелничеството, излезе под вредните слънчеви лъчи, изоставяйки удобната сянка на политиката от “задна линия”.
Иван Костов леко, но много съществено е сменил тактиката. Той нанесе поразяващи удари предимно на бившите свои, докато за истинските политически опоненти, управляващи в момента страната, останаха бащините напътствия и морализаторски потупвания по рамото.
Казано по друг начин – “Костовият гняв” се стовари върху екссините величия и негови партньори, върху станалият “вечен враг”, но бивш приятел Доган и неговите министри в настоящия кабинет.
30-минутното му проявление беше изпълнено с блестящи метафори, имащи за цел да припомнят на синия електорат за славния Командир и изненадващо - на червения, че Иван Костов не е онзи черен дявол, който праща всички бесепари в казана.
Тази смяна на “игровата схема” обаче явно има много високи и свръхамбициозни цели.
Сигурно е, че политикът Костов и хората, които той обединява, се готвят за борба на няколко фронта. Но тя ще започна едва след дошлите вече местни избори, защото ясно е, че изстрелът на “Дебелата Берта” е насочен отвъд 26 октомври.
Там където най-вероятно е първото бойно поле – това за крепостта СДС и след това е Голямата битка, наречена връщане в управлението на държавата.
Въпросът обаче, който ще е от огромно значение, е доколко са преценени позициите и силите на противниковите генерали и способността им, а и ресурсите да съберат своята армия.
Защото, ако това не е сторено както трябва – нищо чудно след нокдауна да дойде нокаут.