Създаване на Фонд за борба с енергийната бедност предлагат от Движение „България на гражданите". 30% от домакинствата у нас са енергийно бедни според данни на Евростат, а от тях само около 7% са обхвани от програмите за енергийно подпомагане, посочи Валентин Стоянов.

Той посочи, че преди три години средствата за енергийно подпомагане са били около 100 млн. лв, а по времето на управлението на ГЕРБ са намалели на 80 млн. лв и от 300 000 подпомагани домакинства броят е бил намален до около 200 000.

„Имаме сериозна намаляване, но не смятаме, че политиката на сегашните управляващи е адекватна", посочи Стоянов и обясни, че фондът ще се крепи на две нови такси.

„България на гражданите" предлагат минимална такса в диапазон между 0.1% и 1% върху всички сделки с електроенергия. Това би означавало, при минималния вариант на таксата, че за годишното фондът ще се капитализира с 34-35 млн. лева, които по никакъв начин няма да бъдат в тежест на енергийните компании.

Другата такса, чието въвеждате предлагат хората на Меглена Кунева е въвеждане на 1% такса върху приходите на производителите, присъединени на дългосрочни договори, а именно производителите на зелена енергия и двата ТЕЦ-а в Южна България. Ефектът от тази такса ще бъде „още няколко десетки милиона".

По изчисления на Стоянов, по този начин броят на подпомаганите би могъл да бъде удвоен и да достигне поне 400 000 домакинства.

„За съжаление през последните месеци не виждам диференциран подход. Не виждаме насочване на мерките за борба с енергийната бедност точно към онези групи хора, които се нуждая от това", категоричен бе той. По думите му системата се „изстисква" с 4-5% в полза на абсолютно всички, независимо дали става дума за нуждаещи се или собственици на имоти в курорти, тоест богати потребители. За това „България на гражданите" предлага нуждаещите се да бъдат таргетирани.

„Законът дава - монополът не дава" е второто предложение на Движението и се отнася до неразбитият монопол на ЕРП-тата. На този етап е невъзможно даден потребител да смени своя доставчик на електроенергия, подчерта Стоянов. Въпреки, че законът го позволява, досега няма гражданин сменил доставчика си, посочи той.

Един от аргументите е, че до момента не са одобрени актуални права за търговия с енергия, тоест „топката е в полето" на ДКЕВР. Също така не е разписана методология за почасово балансиране и не са определени единните стандарти за товарови профили, отговарят от ЕРП-тата на експеримент, направен от „България на гражданите" в опит да бъде сменен доставчика. Едва когато тези три стъпки бъдат направени ще трябва да бъдат монтирани и уреди за почасово измерване на потребената енергия.

„Не е нормално в 21 век, при положение, че законът го позволява и че говорим да права на потребители и на избор, за либерализация на пазарите и така нататък, ние да нямаме това елементарно право", настоя Стоянов, според когото хиляди българи биха се възползвали и е време държавата да си свърши работата.

Движение „България на гражданите" изказаха и сериозни притеснения по отношение на Бюджет 2014. Според Бисер Манолов „анонсите не са никак окуражаващи" и е много вероятно проблемите от настоящия бюджет да бъдат мултиплицирани.

Категоричният отказ от пенсионна реформа, липсващите 1.4 мрлд лева от парите за здравни вноски и липсата на реформа в силовите министерства ще влошат още повече ситуацията в следващите години, прогнозира той. Липсата на отговор по отношение на тези средства ще означава, че дефицитът на НЗОК ще бъде за сметка на централния бюджет, счита Манолов.

„През 2002 година имаме 2 мрлд. лева от собствени очисления, насочени към централния пенсионен фонд и 1 мрлд. Дистрибуция на държавата. В момента цифрите показват, че имаме около 3 мрлд. лева лични пенсионни вноски и 4 млрд. лева дистрибуция на държавата", обясни Манолов, според когото при отказ от реформа този дефицит ще продължи да се увеличава.

Това означава, че на държавата ще и струва все повече да поддържа тази изкуствена социална политика, коментира той. Според него разплащането с бизнеса не е политика, а задължение на държавата. „Догодина нивото на държавния дълг ще увеличи и това ще бъде платено от всеки нас", обобщи Манолов. По-лошата новина е, че ще покачи и цената на държавния дълг, което е тенденция в целия свят. Според него без липса на реформи бюджет 2014 ще бъде една „авантюра".

Бюджетът категорична трябва да бъда балансиран, тоест да няма допълнителни дефицити, настоя Манолов. Вече четири години имаме небалансиран бюджет, което увеличава увеличаване на дълга, а той трябва да се обслужва, поясни икономистът. Нарастването на неговата цена пък означава, че ще се отнемат ресурси за провеждането на социална политика.

„Държавата може да се справи с бича наречен „безработица" само ако направим ръст на БВП около или над 3% и същевременно привлечем инвестиции над 5 мрлд. евро - това са условия", завърши Монолов и обясни, че за първото шестмесечие привлечените инвестиици са малко над 400 млн. евро, а прогнозите за брутния продукт сочат ръст от 0.7%.