Циганите най-често са обект на речта на омразата. Значително обаче се увеличавал и делът на изказванията, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу мюсюлманите – от 11 % през 2014 г. до 38 % през тази година. Това показват резултати от национално представително изследване, проведено от Институт „Отворено общество"-София.

Данните от проучването са представени пред участниците в конференцията „Ролята на гражданските организации за противодействие на речта на омразата: резултати и поуки".

Оказва се, че речта на омразата е често срещано и трайно установено явление в българското обществено пространство. В сравнение с 2013 и 2014 г., през настоящата година то се разширява. В същото време намалява готовността на обществото за съпротива срещу него.

Авторите на изследването са убедени, че има остра необходимост от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Ако това не се случи, рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (цигани, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) ставали все по-големи. Нараствали и рисковете от увеличаване на честотата на престъпленията от омраза.

Резултатите от проучването показват, че през последните четири години делът на българските граждани, които са чули изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинствени обществени групи нараства от 46 % на 58 %.

Най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата, остава телевизията. Именно по телевизията три четвърти от респондентите били чули реч на омраза в последната година.

Ролята на интернет също значително нараства, показват още данните. Интернет се нарежда на второ място по значение като среда за разпространяване на реч на омразата.

Одобрението към използването в традиционните медии на изрази с краен национализъм и реч на омраза срещу цигани или мигранти се увеличава. Намаляват броят обаче на тези, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление. Склонността им пък да съобщават на органите на реда, когато станат свидетели на реч на омразата пък остава трайно ниска.

Броят на българските граждани, които не одобряват използването на реч на омразата в публичното пространство също бележи спад. В последните три години той е спаднал от 85 % през 2014 г. до 74 % през настоящата година, става ясно още от данните на „Отворено общество”.

От института коментират, че въпреки негативните тенденции, преобладаващият брой респонденти – почти три четвърти – изразяват неодобрение за използването в публичното пространство на реч на омразата. Почти половината са на мнение, че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата. 59 % от запитаните смятат, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи.

Според 65 % пък трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм.

Множеството анкетирани – 63 %, са на мнение, че политическите партии, чиито лидери използват език на омразата спрямо представители на малцинствата трябва да бъдат „отрязани” от публично финансиране от държавата.

58 % от запитаните одобряват да бъде спряно националното или европейско финансиране на медии, които разпространяват реч на омразата.