Ирина Бокова е новият генерален директор на ЮНЕСКО

Ирина Бокова беше избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, съобщи Франс прес. Пълномощията на настоящия ръководител на организацията Коитиро Мацури изтичат през ноември 2009 г.

„Всички кандидати предложиха много добри идеи. Ще заимствам всички хубави идеи от програмите на другите кандидати", заяви пред журналисти Бокова, след обявяването на победата й, цитирана от РИА „Новости". „Аз никога не съм вярвала в сблъсъка между цивилизациите. ЮНЕСКО е съществува за да носи толерантност, диалог", отбеляза Бокова.

„Това е огромно признание за България", заяви пред АФП премиерът Бойко Борисов след като Бокова спечели поста на ръководител за агенцията на ООН за култура в надпреварата рамо до рамо с египетския културен министър Фарук Хосни.

„Осигурихме голяма подкрепа за кандидатурата на Бокова. Но в началото шансовете й да бъде избрана изглеждаха наистина малки", коментира по същия повод министърът на културата Вежди Рашидов.

Ирина Георгиева Бокова e родена на 12 юли 1952 г. в София.

Завършва Гимназията с преподаване на английски език, София (1971 г.) и "Международни отношения" в МГИМО, Москва през 1976 г. От 1977 до 1982 г. е старши аташе и трети секретар в отдел "ООН и разоръжаване" на МВнР. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-то Велико народно събрание.

През 1995 г. е секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Тогава става и зам.-министър на външните работи.

От 1996 до 1997 г. е министър на външните работи. След това в периода 2001-2005 г. е народен представител в 39-то Народно събрание от "Коалиция за България".

От 2005 г. Ирина Бокова е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.

Кандидатите за поста бяха заместник-външния министър на Русия Александър Яковенко, постоянните представители на Литва и България Ина Марчюлените и Ирина Бокова, бившият външен министър на Алжир Мохамед Беджауи, министъра на културата на Египет Фарук Хосни, директорът на африканското бюро на международния съвет на ЮНЕСКО по науката Соспетер Мвияруби Мухонго (Танзания), бившият министър на търговията, промишлеността и риболова на Еквадор Ивон Хуес де А. Баки, европейският комисар Бенита Фереро-Валднер (Австрия) и заместник-генералния директор на ЮНЕСКО Нуреини Тиждани-Серпос (Бенин).

Правителството на Сергей Станишев отпусна 100 000 лв. за лобистката кампания на Ирина Бокова.

Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) има за цел да заздрави междудържавните връзки в тези области, но не може да избегне идеологичните конфликти между различни страни.

В организацията членуват 193 страни. Седалището й е в Париж, но тя има над 50 офиса и няколко института и центрове из цял свят, като Статистическия институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева.

Неин предшественик е била Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН - Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Албърт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток.

ЮНЕСКО е създадена през 1945 г. при основаването на ООН.

Учредителният й акт е ратифициран на 4 ноември 1946 г. от 20 държави, нито една от които не е била от комунистическия блок. Студената война и процесът на деколонизация се отразяват и на ЮНЕСКО. Съветският съюз става неин член чак през 1954 г.

През 1956 г. Южна Африка от времето на апартейда решава, че ЮНЕСКО се намесва в "расовите проблеми" на страната и се оттегля от организацията. Тя се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.

ЮНЕСКО е известна най-вече с образователните си програми и списъка си на световното наследство, включващ културни паметници и природни обекти, някои от които са застрашени. Списъкът постоянно се изменя и в момента включва близо 700 културни паметници като Великата китайска стена и старата градска част на Ерусалим, както и близо 200 природни забележителности като залива Ха Лонг във Виетнам и водопадът Виктория в Зимбабве от почти 150 страни.

Най-зрелищната операция за съхранение на културна забележителност се състоя през 1960 г. с преместването на Големия храм на Абу Симбел в Египет, за да не бъде наводнен от река Нил при строежа на язовира Асуан. Тя продължи 20 години