Недостатъците в сферата на енергетиката остават без промяна. Това заявява в интервю пред сайта на Българския енергиен и минен форум премиерът на България (1997-2001 г.) Иван Костов.
"Има злоупотреба от страна на Министерството на енергетиката със завишаване на студения резерв, със снемането на този резерв от ТЕЦ "Марица изток 2" и облагодетелстването на Ахмед Доган", казва Костов в интервюто.
Като недостатъци на българската енергийна система той сочи едностранната зависимост от Русия, несъобразяването и невъвеждането на европейските директиви, големите емисии от въглероден диоксид.
Относно газовия хъб "Балкан", Костов е категоричен, че за да има хъб, следва газът да се търгува свободно от различни доставчици и купувачи. Без много субекти газова борса е невъзможна. Не е решение и е крайно неизгодно да се строи нова транзитна тръба заради "Турски поток".
Според него "има реален риск цените на електроенергията да бъдат завишени заради строителството на АЕЦ "Белене" и опасност от поемане от потребителите на излишното строителство на транзитен газопровод заради "Турски поток".
Запитан какво би посъветвал американските си партньори, които стоят зад ТЕЦ "Марица-изток" 1 и ТЕЦ "Марица Изток" 3, предвид натиска за затваряне на всички въглищни централи в Европа, той заяви, че тази стратегия е фокусирана върху енергийната ефективност.
Припомняме, кабинетът "Борисов-3" прие решение за започване на преговори за спиране договора за американските тецове.
"Стратегически решението за изграждането и модернизацията на централите от Маришкия басейн бе взето заради нуждата да бъдат компенсирани затворените блокове 1-4 от правителството на Симеон Сакскобургготски. Американските инвеститори не са били наши партньори. Те влязоха в проекта при следващото правителство", каза Костов.
По думите му той няма контакт с тях, но би ги посъветвал да запазят активите по един от двата начина. Единият начин - прилагане на вече откритите технологии за улавяне и безопасно складиране на въглеродния диоксид, която вероятно ще стане достъпна в следващите години. Другият - да използват газовата връзка с Гърция и да преминат на алтернативно гориво.
Относно изграждането на АЕЦ "Белене" Костов е категоричен, че този проект е икономически неизгоден. С него се предполагат много по-високи цени на електроенергията от тези, които могат да се очакват в следващите десетилетия. Създава големи рискове за ядрената сигурност на страната, включително защото е в уязвим от земетресения район. Третият довод срещу изграждането на АЕЦ "Белене", е че подобен проект не може да бъде изграден без държавни гаранции за кредитирането му и за изкупуването на електроенергията по много по-високи от борсовите цени.
Бившият премиер смята, че българските управляващи поддържат популистки тези осигурявайки си медиен и обществен комфорт, но с това рискуват бъдещото устойчиво развитие на отрасъла.
Българската енергийна политика се развива без стратегия от близо 20 години. Тя е насочена преди всичко към запазване на държавния контрол върху големите енергийни дружества и реализирането на големи енергийни проекти, каза Костов.
Политиците и експертите трябва да докажат, че енергията е стока като всяка друга, макар и със специфични икономически характеристики. Публични блага са услугите, свързани със сигурността и поддържането на технологичните стандарти на енергийните системи, поясни Костов.
"Ефектите от политика на непрозрачност се виждат от едно десетилетие в декапитализацията на НЕК и в натрупването на огромни дългове, в тарифния дефицит, трупан от компанията до 2015, лошото финансово състояние на ТЕЦ "Марица Изток-2", спрялото развитие на ВЕИ. Минималните негативни ефекти при продължаването на сегашната политика, са продължаването на трупане на загуби от непазарното поведение и решения в сектора", каза Костов.
Според него максималните щети са овладяването на целия сектор от опортюнистични и политически обвързани интереси. Това ще ощети икономиката и обществото.
Той посъветва политиците да спазват законите, да защитават публичния интерес и да има нова енергийна стратегия. "Фокусът на политиката трябва да се измести от големите инвестиционни проекти с държавно участие към завършване на процеса на либерализация и задължително спазване на конкурсите за нови инвестиции в електро енергетиката", съветва Костов.
Според него в сектора ще има инвестиции при завършването на процеса на либерализация, когато пазарните механизми изместят в достатъчна степен политическата намеса.
Запитан за отношенията между София и Скопие и ситуацията в Северна Македония Иван Костов каза, че проблемите между България и Северна Македония се базират на това, че като договор бе подписана старата декларация от 1999, като към нея се добави един член.
"Този договор не дава възможност да се споразумеем и да преодолеем различията си - българската страна иска да се опира на историческите факти - северомакедонците искат да постигнат политически компромис. Без политическа воля, на тази база много трудно ще се намери съгласие. Премиерът Зоран Заев и президентът Стево Пендаровски направиха усилия, но ги очакват избори и не могат да бъдат повече гъвкави", каза Костов.
Според него няма натиск в Северна Македония от местните албанци. "Те са много по-активни в емигрирането си от страната отколкото останалите. Въобще албанците са били много мобилни на територията на Османската империя и сега стават такива в рамките на евроатлантическата общност.
USD
CHF
EUR
GBP
