В България не съществуват национални програми за превенция на зависимостите сред подрастващите. Това заявяват в открито писмо до президента от Сдружение за европейски инициативи в България, което работи за превенция на наркозависимостите, като извършват активна работа с ученици, родители, педагози и родители на наркозависими младежи от 2009 година насам.

Освен до държавния глава, писмото е адресирано още до премиера Бойко Борисов и шефката на НС - Цецка Цачева.

Според годишния доклад на Национален фокусен център за наркотици и наркомании за 2012 година - в България всеки четвърти ученик у нас е употребявал поне веднъж в живота си наркотик, изтъкват от сдружението.

От писмото става ясно още, че най-масово употребяваното наркотично вещества е марихуаната, а най-проспериращите наркотици са кокаинът и амфетамините, защото броят на употребяващите тези вещества расте главоломно.

Обръщаме се към Вас във връзка с чл. 53 (3), раздел IV от Закона за здравето, който е в сила от 1.01.2006 година, където е записано: „Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества", пишат в писмото си от сдружението.

Само според данните на Министерството на финансите, изнесени в доклада за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2012 година, акцизът от продажбите на тютюневи и алкохолни изделия за първото полугодие е в размер на 947 млн. лв. Според Закона за здравето 9,47 млн лв. би трябвало да бъдат насочени по тези програми. А в рамките на 2012 година да се очакват близо 20 млн лв.

Но и тази година се запазва тенденцията този закон да не се спазва и в България да няма национални програми за ограничаване на зависимостите, изтъкват от сдружението.

Интернет пространството изобилства от подвеждаща информация за това колко е безвредна и дори полезна марихуаната, какво положително въздействие върху концентрацията създават кокаинът и амфитамините, че няма как да се пристрастиш от няколко дози. Югозападният регион на България се „слави" с произвеждане на огромни количества марихуана, а амфетамините се смятат за задължителния компонент за доброто прекарване на младежите, пишат от сдружението за европейски инициативи.

Познаваме дейността на Общинския съвет по наркотични вещества Благоевград, която е компетентна и интензивна, но там работят едва 4-ма специалисти със символични финансови възможности, поради което нямат възможност да обхванат по-голям брой ученици от областта и да реализират всичките си инициативи.

При доказана ефективност на ОбСНВ Благоевград, дори от институция като Европейската комисия, средствата, с които работят нормално са нищожни. Същото е и при по-голяма част от останалите подобни структури в страната, като изключим големите и богати общини като София, Пловдив, Бургас и Варна, се казва още в писмото.

При добър финансов разчет и отговорност към подрастващото поколение, за много по-малко от посочените средства по чл. 53 (3), раздел IV от Закона за здравето може да се осигури финансова подкрепа на ОбСНВ и НПО, които да обхванат достатъчно голяма част от децата (включително детските градини), родителите и учителите в страната, чрез информационни материали, обучения и мултимедийни презентации, за да има положителен резултат и намаляване на търсенето, както и разкриване на съвременни терапевтични общности и дневни центрове с кухни, в които, заедно с терапията, рехабилитацията и ресоциализацията на зависимите, ще се разкрият и нови работни места.

Ние не можем да намерим смислено обяснение защо не се случва всичко това в страната ни, след като средствата са регламентирани и при това целеви и изискват строга финансова дисциплина и отчетност.

На фона на цялата тревожна за българските семейства ситуация искаме да има обществен дебат по следните въпроси:


1. Защо от 2006 година до сега нито едно правителство не спазва закона за здравето и няма създадени национални програми за превенция на зависимостите?

2. Как са изразходвани средствата, които би трябвало да бъдат насочени към програмите за превенция на зависимостите?

3. Защо в България единствените места, сочени като места за лечение на зависими лица са психиатричните отделения, въпреки че те не могат да изпълняват тези функции?

4. Защо при тежките случаи на зависимост, свързани с изключителна агресия и довеждащи до физическо и психическо страдание на родители, роднини или непознати, до финансов крах на семействата, няма възможност за принудително лечение, след като в характеристиката на заболяването се посочва, че употребяващите, например марихуана, синтетични наркотици или кокаин, не могат реално да оценят състоянието на собствения си организъм и необходимостта от лечение?

5. Трябва ли отново да дебатираме колко е важна превенцията на наркоманиите и рисковото поведение за децата?

Очакваме от Вас да промените настоящата негативна тенденция и да насрочите среща с представители на нашето Сдружение, на майки на наркозависими и Общинските съвети по наркотични вещества, завършват писмото си активистите.