Външните министри на ЕС не подкрепиха на днешното си заседание проектодекларацията за Близкия изток, в която се настояваше за "незабавно прекратяване на огъня" по настояване на Великобритания, Германия, Холандия и други страни членки.

Министрите, в чието заседание участва и българският външен министър Ивайло Калфин, приеха в крайна сметка формулировката, предложена от Люксембург, в която се настоява за "незабавно спиране на бойните действия от всички стани с оглед на трайно прекратяване на огъня", уточняват от БТА.

Министър Калфин определи приетата декларация като балансирана.
По думите му с нея Европа не взима страна в конфликта и отправя апел за примирие към всички ангажирани страни, което е най-силната международна позиция, формулирана до момента, съобщи БНР.

На първо място се изразява съжаление, че този конфликт за пореден път води до даването на много цивилни и невинни жертви, уточни Калфин.
На второ място се призовават всички страни за незабавно спиране на военните действия, което да бъде последвано от продължително прекратяване на огъня.

Имаше много спорове около формулировката, свързани с това, че, за да има прекратяване на огъня, то трябва да бъде договорено преди това.
Ето защо се прие формулировката "незабавно спиране на военните действия, което да доведе до трайно прекратяване на огъня", обясни още Калфин.

Първият ни дипломат добави, че са били осъдени както ракетните атаки на Хизбула по израелска територия, така и израелските бомбардировки, особено в селището Кана.

Многочасовите спорове по текста, коментира още Ивайло Калфин, не представляват поредното прегрупиране на големите в съюза, а напротив  - в тази ситуация съюзът е бил единен и ефективен.

Изпращането на международни сили в региона е логична следваща стъпка, но за да бъде възможна, трябва да има прекратяване на военните действия, подчерта Калфин.

В същото време британският външен министър Маргарет Бекет заяви, че смекченото изявление на ЕС във връзка с близкоизточния конфликт не бива да се тълкува като "зелена светлина" за Израел и той да продължи военната си офанзива в Ливан.

От друга страна на срещата външните министри решиха да бъдат отпуснати 50 млн. евро хуманитарна помощ за Ливан.

Междувременно стана ясно, че на този етап ЕС няма да включи Хизбула в списъка на терористичните организации.

„Предвид деликатната ситуация не мисля, че ще предприемем нещо по този въпрос в момента", обяви финландският външен министър Ерки Туомиоя, чиято страна към момента председателства ЕС.

Припомняме, че преди това до върховния представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана бе изпратено писмо, подписано от 213 членове на американския Конгрес, с настояване Европейският съюз да включи Хизбула в терористичния списък.