Ако вярваме, че науката е слънце, нека да й позволим да грее по различен начин над българския свят.

С тази „крилата" фраза и същевременно призив проф. Валери Стефанов, литературовед и писател, представи издигането на кандидатурата на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров за президент на България.

По думите на професора, единството на нацията се олицетворява от президента и президентската институция.
„Днес България има нужда от президент обединител на нацията, безспорен авторитет, без пристрастия към отделни кръгове и партийни цветове, от истински държавник и патриот. Такъв човек е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, международно признат учен и един от най-успешните ръководители на БАН през нейната вековна история", изтъкна проф. Валери Стефанов и подчерта, че фигурата на президента трябва да излъчва авторитет и такъв бил шефът на БАН.

Проф. Стефанов уточни, че хората, които стоят зад инициативата, не трябва бъдат наричани „Инициативен комитет", тъй като комитет препраща към съзаклятничество, а те са просто граждани на България и са поели отговорност за съдбините на България, понеже се налагало.

Задавайки си сам въпроса защо сега (се издига кандидатурата на Воденичаров), Валери Стефанов разясни, че преди избори на българските гражданите се дава ден за размисъл, докато те предоставят на българските гражданите една година за размисъл, да помислят от какви хора се нуждаят институциите.

По думите на проф. Стефанов, България е на българския народ, а не на партийните централи, като издигащите кандидатурата за президент на Воденичаров се опитвали да утвърдят друго говорене за политиката в България. Акад. Воденичаров бил доказал своя граждански активизъм и патриотизъм.

„Българите не могат да бъдат делени на елит и анонимна маса. Добре дошъл е всеки, който подкрепи подписката за издигането на Стефан Воденичаров", посочи литературоведът.

Валери Стефанов отхвърли категорично (и дори гневно) каквато и да е свързаност между посещението на Вселенския патриарх Вартоломей и издигането на Стефан Воденичаров за президент. По думите му, не можело да му се приписва в лично качество връченото почетно звание Доктор хонорис кауза на БАН.
„Ние номинираме патриот, който ще отстоява каузата на българската нация, история, идентичност. Посещението на Вартоломей не е Вартоломеева нощ за нацията", отговори с апломб литературоведът на журналистически въпрос.

Историкът акад. Георги Марков, който е част от хората, издигащи кандидатурата на шефа на БАН за държавен глава, коментира, че подкрепя Воденичаров за президент, защото бил надпартийна личност и като такъв можел да обедини нацията.
Акад. Марков уточни също, че искането на Вартоломей България да върне ценни ръкописи и реликви на Гърция не е от днес. И преди години българските власти са обяснявали на гръцките си колеги, че те са били изнесени от български църкви и манастири, каквито те са били до 1913 г., за да бъдат съхранени.

Конституционалистът Гиньо Ганев, който също е част от издигналите кандидатурата на Стефан Воденичаров, обясни мотивите си да окаже подкрепа на академика.

„Само ако живеем заедно, ще живеем по-добре. Да уважаваме институциите. Когато се прие Конституцията, тя установи принципите на републиканския парламентаризъм. Никой не предложи президентска република. Никакъв опит за авторитаризъм. Воденичаров не е само учен, въпросът е дали е гражданин. Разум, реализъм, разбирателство е идеята, която ни е събрала, върху плоскостта на толерантността, не като търпимост, а като активно гражданско поведение. Смешно е, че той бил добър учен. Важното е да е добър гражданин. И да уважава духа на Конституцията. Същността е да има повече съгласие, да се отхвърля омразата и ненавистта", коментира Гиньо Ганев.

Ганев препоръча на Воденичаров, ако заеме поста, да каже „да" на взаимодействието между властите, а не да се издигат стени.
„Той трябва да има влияние, да има дух, който да събира", посъветва Ганев и призова да не се подкрепя ученият Воденичаров, а гражданинът с голямо „Г".

На въпрос каква кампания ще водят, проф. Валери Стефанов отбеляза, че щели да дадат една година кандидатурата на шефа на БАН да бъде приета или отхвърлена, като настоя, че България имала нужда да изгради наново своите граждански структури.

Сред издигналите кандидатурата на Воденичаров личат имената на акад. Светлин Русев, художник; проф. Стефан Киров, олимпийски шампион; Тома Томов, журналист; Русана Стефанова, адвокат; акад. Антон Дончев, Асен Ошанов, Ангел Симеонов, акад. Благовест Сендов, Бранимир Ботев, Величко Минеков, Владислав Славов, Веселина Баева, Гиньо Ганев, Григорий Вазов, Георги Мърков, Емил Стойчев, Иво Хаджимишев, Йоана Буковска, акад. Кирил Боянов, акад. Крум Дамянов, Маргарита Цанова, Ники Сотиров, проф. Огнян Герджиков, Павел Койчев, проф. Петър Киров, проф. Рупен Крикорян, епископ Тихон, проф. Христо Пимпирев, Цвета Маркова и др.