Брюксел много трудно ще даде 13-те милиарда, заложени в българския План за възстановяване, заяви бившият заместник-министър на външните работи и икономиката Милен Керемедчиев пред Bulgaria ON AIR.

"Видяхме приповдигнатата атмосфера при връчването на Плана за възстановяване. Но все пак трябва да си свалим розовите очила и да погледнем реалистично какво ни очаква. Важно е хората да разберат каква е самата процедура в следващите месеци. Европейската комисия има два месеца, за да разгледа този План за възстановяване, тя ще го разглежда по 11 критерия, които трябва да бъдат обосновани на 3 зони - A, B и C, като "А" е най-високият критерий за одобрение. Планът, който беше подготвен от ГЕРБ, не беше добре изготвен." - коментира Керемедчиев в предаването "Денят ON AIR".

Гълъб Донев: България внася Плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври

Гълъб Донев: България внася Плана за възстановяване и устойчивост на 15 октомври

Човекът трябва да бъде поставен в центъра на всички политики, убеден той

Той подчерта, че нито един от проектите и мерките, които страната ни предлага, не трябва да получи "C".

"След тези два месеца Европейската комисия внася в Съвета на ЕС Плана вече за официално одобрение. Отново около месец. Така че в наистина идеалните условия, които са без никакви допълнителни въпроси, връщане на проекти, говорим за три месеца от датата на подаване. Декември няма да може да получим аванс. На два транша годишно се отпускат средства, наблюдава се изпълнението на проектите и реформите. И ако има частично изпълнение на някои от проектите или реформите - може да има и частично изплащане на средствата." - допълни Керемедчиев.

Бившият заместник-министър на външните работи и икономиката смята, че в първите три месеца на 2021 поне да получим 13% от тези 13 милиарда.

"Реформите, които трябва да се направят, са много по-важни от проектите. Ще дам пример с преминаването към "зелена енергия". Българската промишленост е тежко зависима от природните ресурси като въглища. 8% от БВП на България се обуславя от производства, които зависят от въглища. Така че България без да заложи много ясни перспективи за закриване на този вид производства - няма да получи парите, които тя очаква. Тук е сериозен и въпросът откъде ще вземем парите, за да платим за всичко това. Изключително трудно е да се прогнозира точната сума, но ние трябва да генерираме или нов дълг, който ще е между 1-2 млрд., за да можем да стартираме тези реформи, или както, че България се присъедини към 140 държави, които взеха решение за вдигане на данъците." - поясни Милен Керемедчиев.