КНСБ настоява да се увеличи прагът на бюджетен дефицит

Да се увеличи прагът на допустимите в ЕС нива според Маастрихтските критерии от 3% дефицит, основно изискване за влизане в еврозоната. Това настояха на пресконференция от най-големия синдикат у нас КНСБ.

Оказва се, времевият хоризонт на заявлението, не е случаен. Основният акцент - "да се позволява на такива държави, като България и Естония например, които имат изключително нисък дълг като процент от брутния вътрешен продукт, да могат да предоговорят това изискване. И го казваме сега, точно на финала на предизборната кампания, за да предизвикаме политическите партии, които ще правят бюджета, да кажат - какво мислят по въпроса", отправи предизвикателство към политиците председателят на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ настоя за редовно правителство, за да стане МРЗ 1600 лева през 2027 г.

Да бъде съставено редовно правителство с дългосрочен хоризонт, настоя Пламен Димитров

Синдикалистът влезе и в дебрите на статистиката - експертите на синдиката изчислили, че ако не била спазвана нарочна фискална дисциплина, ограничаваща се в 3-те процента задлъжнялост, то БВП на глава на населението у нас щях да бъде вече 8500 евро.

"Ако запазим тези темпове, то ще ни трябват поне 50 години, за да стигнем темповете на растеж на ЕС", продължи Димитров. Над 70% от страните в еврозоната пък надвишавали критерия от 3-процентов дефицит, не пропусна да отбележи той.

"Изследване на нашия институт показва, че умереният дефицит, при показване на добро съотношение на дълг към БВП - под 60%, без да се стига до задлъжняване на държавата, води само до добри резултати", категоричен бе синдикалният шеф.

А поводът за подобно искане от страна на синдикатите - страни като Гърция вече повдигали въпроса, а "интересно защо" все още от Германия, стожер на финансовата дисциплина в европейското семейство, нямало отрицателна реакция.

КНСБ настоя за редовно правителство, за да стане МРЗ 1600 лева през 2027 г.

Да бъде съставено редовно правителство с дългосрочен хоризонт, настоя Пламен Димитров

Димитров обаче не се ангажира с конкретни параметри, с които да се увеличи дефицитът на държавата.

"Не говорим за някакви целеви нива, казваме, че дори и когато в момента изпълнихме критериите за дефицита, съотношението между него и БВП намалява, защото просто брутният продукт расте много бързо. Поради тази причина всички тези числа са съотносими, не говорим за дългосрочна бюджетна политика, а за такава, продължаваща няколко години", уточни на въпрос на News.bg Пламен Димитров.