Близо 300 души, разделени на два лагера, се събраха пред Паметника на съветската армия в столицата.
Пред самия паметник десетина души направиха жива верига с плакати с надписи: „Стига руски паметници!", „Не сме русофоби, но не сме и роби", „Антифашисти срещу фетишизма на комунизма", „Който ще ни освободи, той ще да ни зароби (В. Левски)", „Посрещнахме ви с мир, изпращаме ви с мир". Те скандираха „Комунисти и фашисти, всичките сте терористи!".
По-голямата част от присъстващите настояват паметникът да бъде демонтиран и пренесен например в Националния исторически музей. Те изтъкнаха, че руската армия е влязла безпрепятствено в България, след като страната ни е отворила границите си за нея, но след това същата тази армия ни е окупирала.
Протестиращите посочиха, че вече няма Съветски съюз, а страната ни е член на Европейския съюз и трябва да се държи като такъв. Те предложиха на мястото на паметника може да се издигне такъв на кан Аспарух.
Този паметник не е издигнат в памет на нито един загинал, тъй като съветската армия не е дала нито една жертва, посочват още инициаторите за премахването на паметника.
От лявата му страна се бяха събрали значително по-малко представители на леви партии и организации. Те изтъкнаха, че този паметник не е комунистически символ, а антифашистки. Според левите, голяма част от които - младежи, съоръжението трябва да остане на мястото си. Те споделиха, че имат информация, че има план да се строи мол на мястото на съоръжението.
„Този паметник е построен 10 г. след '44-та година в този вид в народни пари в чест на избиването на няколко хиляди антикомунисти". Това заяви Петър Величков от инициативния комитет пред news.bg по повод искането за демонтиране на паметника.
Той коментира, че съветската армия не ни е освободила, а ни е окупирала. „Ние сме единствената страна в Европа, която е спасила евреите и е пуснала съветската армия без нито един убит", посочи Величков.
Той подчерта, че има сключена спогодба през 1992 г. между България и Русия за опазване на културни ценности и този паметник не попада под нейна защита. „С това се спекулира от БСП. Крайно време е хората да разберат, че в България се пазят военни гробища и костици, но тук няма никой погребан, тъй като няма и убити", допълни още той. Освен това Съветският съюз и Варшавският договор отдавна са ликвидирани, а ние сме членове на ЕС, посочи като мотив Петър Величков.
„Не виждаме какво място има този паметник в една европейска столица", недоумява инициаторът. Според него на това място би трябвало да има паметник на Васил Левски или на хан Аспарух. „Ние не сме задунайска губерния - това са плановете на азиатския департамент от няколко века, според които България трябва да бъде присъединена към Русия", катетгоричен е Величков.
Той изтъкна, че в нито една европейска столица от Източния блок, където има жертви на съветската армия, няма подобни паметници. „Нямаме нищо против руските хора. Имаме против това да се наслагва върху русофилството съветофилство и то да измества русофилството", допълни Величков.
Въпросът за демонтирането на паметника не е от сега, а от '89 г. „През 1993 г. Столична община взема решение паметникът да бъде демонтиран, но тогава БСП използва руското посолство и благодарение на тази връзка от МВР пристига човек, който казва, че паметникът няма да се демонтира по заповед на вътрешния министър", разказа Величков.
Той добави, че на това място преди влизането на съветската армия е имало детска градинка. Тогава децата са били изгонени, а оградата на градинката е преместена и в момента е ограда на партийната резиденция „Лозенец".
„Когато една държава строи мраморни паметници на окупаторите си, вместо детски градини, старчески домове или нещо друго, то такава държава пропада", коментира Петър Величков. Той допълни, че за това днес всеки млад човек се опитва да „избяга" от България.
12 без 2
на 09.01.2011 в 14:22:14 #121ПОД ЗВЕЗДАМИ БАЛКАНСКИМИ Где ж вы, где ж вы, очи карие Где ж ты, мой родимый край? Впереди - страна Болгария, Позади - река Дунай. Много верст в походах пройдено По земле и по воде, Но Советской нашей Родины Не забыли мы нигде! И под звездами Балканскими Вспоминаем неспроста Ярославские, рязанские Да смоленские места. Вспоминаем очи карие, Тихий говор, звонкий смех. Хороша страна Болгария, А Россия лучше всех!
JB
на 09.01.2011 в 14:21:25 #120със Съветския Окупатор , танцувал казачоци ============================== Бг деградира и то отдавна...Нема да се учудя ако сега само маанета има с "братята" турци...
nvm
на 09.01.2011 в 14:21:21 #119отговора на министерството на културата на писмото на инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София, в което предложихме министерството да приюти паметника в планирания от министър Вежди Рашидов музей на комунизма. „Уважаема г-жо Маринова, Във връзка с предложения проект за демонтиране на паметника на Съветската армия, заведен в Министерството на културата с № 05-00-0028/24.11.2010 г., Ви информирам за следното: По смисъла на Закона за културното наследство паметникът на Съветската армия не е недвижима културна ценност. Като монументален паметник, намиращ се на територията на гр. София, той е на разпореждане на Столична община. Препоръчваме да адресирате представения проект към съответната институция. Адрес: Столична община, ул. Московска № 33, София 1000. д-р Тодор Чобанов заместник – министър“ Българското министерство на културата смята, че паметникът на съветската армия “ не е културна ценност” и ни препраща за решаване на проблема с демонтиране на този паметник към столичната община, която определя като стопанин на обекта. Край на мъглявите препращания за собствеността, с които защитниците на комунистическата символика от години манипулират обществото!
Avenger_
на 09.01.2011 в 14:20:37 #118izotzadze - срамота, няма ни една улица на Осман паша
Велзевул
на 09.01.2011 в 14:20:03 #117Цветелина Янева: Гърдите на Галена са по-големи
izotzadze
на 09.01.2011 в 14:19:18 #116сега не живея в София, но когато живеех, ми беше много чудно, че има толкова паметници на руснаци, а на нас, българите няма нищо. А за улиците да не говорим - Церетелев, Гр. Игнатиев, Дондуков, осан докуз и до днес Руски паметник Паметник на Съветската армия Орлов мост Братска могила Докторски паметник Цар Освободител Мавзолей на съветския гражданин Георги Димитров и т.н. вкл. на Ленин на мястото на сегашния на София до Булбанк Има един на българин - на обесения Васил Левски
12 без 2
на 09.01.2011 в 14:18:53 #115JB | 09.01.2011 14:15 Почивка чак след Победата! Или си с нас, или не си с нас. Стига вече половинчатости!
nvm
на 09.01.2011 в 14:17:46 #114По повод паметниците в Чехия, Унгария,.... Шест бивши комунистически страни призоваха Брюксел да предложи общоевропейска забрана на отричането на престъпленията на комунистическите режими. Според тях жертвите са забравени от западните страни, съобщава АФП. „Принципът на правосъдието трябва да осигури равното отношение към жертвите на всеки тоталитарен режим“, се казва в писмо на външните министри на България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Румъния. В писмото до комисаря по правосъдие Вивиан Рединг, Николай Младенов и колегите му заявяват, че „публичното опрощаване, отричане или грубо тривиализиране на тоталитарните режими“, трябва да бъде криминализирано, независимо за какъв режим става дума.
JB
на 09.01.2011 в 14:15:58 #11312 без 2 ========= Не знам какво искаш да постигнеш но дори да оби4ах руснаците от твоите постове до сега да сьм ги намразил... По4ини малко...
Наглия
на 09.01.2011 в 14:15:28 #11212 без 2 | 09.01.2011 14:09 Паметникът ще го има, ако трябва ще трошим бутилки сталинка и путинка водки в чугунените ви седероуродливи сини кратуни и гербави тикви

thunderlord
на 09.01.2011 в 14:15:00 #111Това си ни е историята, ние винаги си траем ... е като кво нема да казвам... Ква е разликата от сега - пак си траем и толкова. Не съм съгласен ...
Българският народ ... е драл византийци, араби, латинци,татари, турци, псевдоосвободители като Ягело и компания, немци, англичани и американци...пък със Съветския Окупатор , танцувал казачоци
, за ужас на Седерастията

12 без 2
на 09.01.2011 в 14:13:52 #110Как два различных полюса, Во всём враждебны мы. За свет и мир мы боремся, Они — за царство тьмы.

12 без 2
на 09.01.2011 в 14:12:14 #109Священная война Музыка: А. Александров Слова: В.Лебедев-Кумач Вставай, страна огромная, Вставай на смертный бой С фашистской силой тёмною, С проклятою ордой. Припев: Пусть ярость благородная Вскипает, как волна, — Идёт война народная, Священная война! Как два различных полюса, Во всём враждебны мы. За свет и мир мы боремся, Они — за царство тьмы. Припев. Дадим отпор душителям Всех пламенных идей, Насильникам, грабителям, Мучителям людей! Припев. Не смеют крылья чёрные Над Родиной летать, Поля её просторные Не смеет враг топтать! Припев. Гнилой фашистской нечисти Загоним пулю в лоб, Отребью человечества Сколотим крепкий гроб! Припев. Пойдём ломить всей силою, Всем сердцем, всей душой За землю нашу милую, За наш Союз большой! Припев. Встаёт страна огромная, Встаёт на смертный бой С фашистской силой тёмною, С проклятою ордой! Припев. Английский вариант песни в переводе Александра Артемова Get up, the giant country, Get up for mortal fight With German horde uncounted, With forces of the night Chorus: Let noble anger of the soul Get boiled as a wave. The people’s war, the holy war. We’ll fight until the grave. Let's give repulse to oppressors Of all the ardent thoughts. To rapers and to murderers, Let's say the swear words. Chorus: We will not let the darkened wings Fly over Motherland. The native country spacious fields Are not for fiend's extend. Chorus: For rotten fascist pack we've got A bullet and a bomb. The spawn of the planet Earth Must get into the tomb. 1941
JB
на 09.01.2011 в 14:11:37 #108След 1944 година, руските войски „освобождават“ по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници. ============================================================= Е и какво е толкова е станало - да ти припомня Косово и техните освободители??? На това му казват политика... Работата е да не си на губещата страна и ако те е.ат да знаеш това...
12 без 2
на 09.01.2011 в 14:09:18 #107Със седераста не може да се разговаря човешки, мачкай юдейските издънки и техните безропотни гои, днеска ще ви заливам с песни, химни, маршове от съветско време! Паметникът ще го има, ако трябва ще трошим бутилки сталинка и путинка водки в чугунените ви седероуродливи сини кратуни и гербави тикви!

JB
на 09.01.2011 в 14:08:12 #106вашите баби и дядовци са си траяли като ... П...тки непоръбени =========================================== Това си ни е историята, ние винаги си траем ... е като кво нема да казвам... Ква е разликата от сега - пак си траем и толкова.
breza
на 09.01.2011 в 14:08:06 #105Нидялко от Руси
на 09.01.2011 в 14:07:34 #104И също знаещите да ми кажат кой паметник ще сложат на негово място - на американските летци или на баязид?
nvm
на 09.01.2011 в 14:07:09 #103За разлика от тях поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България - “ Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”. “ Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт”. След 1944 година, руските войски „освобождават“ по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници. В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва: “ Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има. Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас) За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже че Червената армия „освободи“ цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм. В така наречената “Отечествена война” около 30000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа. На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” – българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най – затънтените български села. Резултатите от тази политика са известни – България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес. Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи – в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери. Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа дори и без следа от някакво национално достойнство. В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен “ Балканска федерация “ – доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си. Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на „македонската нация“ / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се „освободим“ и от Пиринския край. Изброяването на фактите може да продължи още дълго, но мисля че и тези са предостатъчни за да убедят всеки нормално мислещ българин в необходимостта от премахването на този паметник на националното унижение и нихилизъм. И нека когато някои тръгне да защитава Съветската окупация на България се замисли и над тези неща. Повод за размисъл е и въпроса защо в София няма достоен паметник на българския войник пролял кръвта си в няколко войни за обединение на Отечеството, а на входа на Борисовата градина има бюст на сръбския крал Милош Обренович. Да се говори че премахването на паметника на окупаторската Червена армия е невъзможно, поради очаквания натиск от страна на Русия е глупаво и израз на национален нихилизъм, защото Естония например, премахна паметника на съветския войник от столицата си преди няколко години, въпреки протестите и погромите от страна на на етническите руснаци / които са около една трета от населението на страната, а тя цялата наброява едва около 1400000 души / и въпреки всичките заплахи от страна на руското правителство.
nvm
на 09.01.2011 в 14:06:13 #102цитирам : От какво ни освободи Съветската Армия На първо място може да се каже че Червената армия ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония. Ето какво показват фактите – На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история. След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава. По спомени на възрастни хора живяли по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление. Моята баба ми е разказвала че в тяхната къще е имало настанени немски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали. При друг случай с други германски войници те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.