Криза в правителството няма, но има неудачни решения. Така лидерът на ДСБ Иван Костов коментира идеята на правителството за частните пенсионни фондове. По думите му това решение е внушено от профсъюзите и ще сблъска управляващите с Конституционния съд.
Ако управляващите бяха отделили половината от времето, което отделиха, за да убедят синдикатите по отношение на пенсионната и здравната реформа, сега щяха да имат твърдата ни подкрепа, заяви той и допълни, че се е изразходвало твърде много време за това, като дори се е стигнало до изместване на политическия диалог.
Сега всичко е обърнато нагоре с краката и правителството ще дойде с два отхвърлени бюджета в тези две сфери, защото отиде да убеждава синдикатите и работодателите, които са носители на групов интерес, а не на национален.
Най-лошото, което може да се случи на страната сега е тя да се дестабилизира и затова нашата политика не е насочена към това. Но ние не можем да споделим отговорността с една очевидно неправилна политика за пенсионната и здравната система, която ще се базира на едно скъсано споразумение, заяви Костов.
Ако правителството престане да върви по пътя, който очерта преди вота на хората, ние няма как да не се втвърдим, защото ГЕРБ направи такива маневри, че застана вляво от Станишев - това с пенсионните фондове е нечувано и недопустимо решение, подчерта лидерът на сините.
Във връзка с това той призова министър-председателя да освободи от длъжност онези министри, които очевидно не се справят със задълженията си.
И нека онези, които имат чувството на реформатори и виждат, че нищо не става и няма смисъл да стоят в парламента да си тръгнат, призова Иван Костов.
По думите му социалният министър Тотю Младенов е „този, който в момента катастрофира."
Костов подчерта, че ходът със смяната на здравния министър е бил ефективен, тъй като е "отнел част от температурата на вота на недоверие".
Друг неефективен министър, който трябва да си тръгне според Костов, е транспортният министър Александър Цветков. Малко хора знаят името му и това не е случайно, защото той не върши никаква работа. Виждате, дерайлират влакове и в една от най-слабите структури - БДЖ, не се предприемат никакви действия за подобряване на ситуацията, заяви лидерът на ДСБ.
Шефът на Митниците също е за уволнение, подчерта Иван Костов. Кой е Ваньо Танов,? Защото да ти изчезнат от складовете половин тон метали, това означава, че няма никакъв контрол, изтъкна още той.
Дянков обаче, според него, не трябва да бъде освобождаван, тъй като ако това стане, бюджетът трябва да бъде изтеглен моментално и страната неминуемо влиза в политическа криза.
Бойко Борисов трябва да покаже своята позиция в случая. Но не мислете, че и на него му е лесно - от една страна са застанали настръхнали работодатели и синдикати, а от друга - упадък на борсата, подчерта Костов.
По думите му премиерът има своите силни ходове и на базата на подкрепата в парламента променя политиките, така че да печели симпатиите не на Тристранната комисия, а именно на тези групи, и второ - той е човекът, който сменя министри.
По повод публикацията на Ройтерс за премиера Борисов Костов бе категоричен, че това е първата лястовица на обръщане на отношението на европейските медии към ГЕРБ.
Според него там всичко се вижда като на рентген. И после ще бъде внушено и на Брюксел, и на европейските правителства, което ще доведе до влошаване на отношенията ни с европейските страни.
Относно разговора между премиерите Борисов и Путин за „Белене" Костов заяви, че руският министър-председател е безогледен по отношение на възможността за това България да заплати исканата сума. Във време, в което страната посяга на пенсионните фондове, посяга на „Сребърния фонд", той да иска тези пари е безочие, подчерта Костов.
По думите му някой трябва да защити страната, а това може да го направи само правителството.
Julio
на 22.10.2010 в 13:28:09 #96Като между другото споменавате приватизацията на Кремиковци не забравяйте че Костов не виновен за това че Митал е балък и се остави Томов и със сигурност някой действащ министър от царското правителство а в последствие от другарското, да го извозят да плати пари за тоя боклук. Между другото съм убеден че ако някой независим журналист издири Митал и го разпита подробно за тая история на някой високопоставени другари така ще им лъснат задниците че нема да има накъде повече. Най-малкото защото със сигурност са му обещавали неща които са им извън правомощията. А Митал със сигурност би отговорил с удоволствие, първо защото би отмъстил защото го изработиха и второ защото по никакъв начин не зависи от тях...
QWERTY
на 22.10.2010 в 13:27:41 #95Докладните с истината - засекретени В периода 1986/89 ръководството на БНБ изпраща множество секретни информации и доклади до политическото ръководство и до правителството с предупреждения за тежкото икономическо състояние, които не са чути. Вместо ограничения във вноса, приемане на реален валутен курс и увеличение на цените Живков внася в Политбюро поредната си разработка "За новото в съвременния свят и проблемите на неговото преустройство", в която посочва, че "България не може да се развива без Съветския съюз". В други подобни съображения той отбелязва, че "не е нужно да доказваме защо ние нямаме друга стратегическа алтернатива". В същото време (есента на 198
председателите на БНБ и БВТБ (външнотърговската банка) Васил Коларов и Иван Драгневски отново пишат на премиера Георги Атанасов за критичното положение: "Изпълнението на валутните постъпления за 1988 и особено в несоциалистическа валута предизвиква изключителна тревога и поставя страната ни пред невъзможност да посрещне предстоящите плащания в несоциалистическа валута с всички тежки последици... Заслужава да се отбележи, че редица банки в основни наши партньори - капиталистически страни, спират предоставянето на нови кредити за финансиране на наши покупки на суровини и материали. Изключително голям вече е броят на отказите на банки да финансират доставките на зърно и хранителни стоки като масло, месо, маслини, лимони, мая и т.н."
За да се поддържа платежоспособността на страната, понастоящем банката е принудена да осъществява валутни разходи само при наличие на кредитиране от чужбина, а цялата маса на валутните постъпления да бъде използвана за погасяване на по-рано получени кредити. Нещо повече, вече валутните постъпления са значително по-малко от необходимите суми за обслужване на дълга. Към тези проблеми следва да се добави и започналото вече трайно повишаване на лихвените проценти по валутния дълг, което без съмнение ще изправи страната пред нови затруднения."
Тодор Живков до последно е държан в течение за лавината на външния дълг. През юли 1989 същите банкери му изпращат поредната строго поверителна и в дух на отчаяние докладна: "Вече четвърта година поред, както знаете, икономиката ни не се адаптира към рязко влошилите се от 1985 условия на международните пазари. В резултат на това всяка година от 1986 чистият дълг на страната в конвертируема валута нарастваше с около 1.5-1.8 млрд. щатски долара."
Бившият председател на БНБ Васил Коларов в показанията си: "...обикновено за една страна се приема, че е твърде задлъжняла, когато за обслужване на външния си дълг, тоест за погасяване на главницата и лихвите по него, се изразходват повече от 25 процента от валутните постъпления на страната за определена година. За България тази граница беше прехвърлена през 1986."
България е единствената фалирала от източния блок
Официалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. В началото на февруари 1990 Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министърпредседателския пост. В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв. Банкерите докладват: "На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.
Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки."
Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990, като се преустановят плащанията:
"Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите - правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990."
Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.
На 26 март 1990 Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП.
QWERTY
на 22.10.2010 в 13:27:04 #94Живков бори кризата със "съображения" Живков е наясно с положението и още през 1985 пише на Горбачов: "Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно-техническия прогрес и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?" По-късно пред прокурорите по дело №4 той ще признае: "Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране." Колко хазартно е управлявана икономиката показва още един щрих от 1986 - след като в СССР Горбачов поставя за цел двойно увеличаване на икономическия растеж от 3.5 на 7%, в България Живков предлага поредните си съображения, озаглавени "За качествено нов растеж в икономиката", с които поставя същите цели. Политбюро единодушно приемат тезата му, че "ако се развиваме с тези темпове - това са темпове на изоставането. Ако възприемем постановката за растежа, ще имаме коренни промени." Само година по-късно вместо икономически растеж е отчетено увеличаване на външния дълг с 1.5 млрд. долара, а председателят на БНБ Васил Коларов информира генералния секретар на БКП, че целият износ вече не може да покрие валутните разходи и положението се крепи само на нови огромни външни кредити. Реакцията на Живков в Политбюро е показателна: "Аз винаги казвам, че рибата се вмирисва откъм главата, значи имам себе си предвид. Аз не го приемам, обаче вие, няколко души, трябва да носите отговорност, че с 2 млрд. ме натопихте. Кои бяха тогава в Министерския съвет? Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков и още няколко по икономиката." Всички опити да се спаси положението през следващите две години водят само до увеличаването на външния и вътрешния дълг. "Елементите на кризата се очертаха още през 1986. Тогава с помощта на учени направихме анализ на положението и озаглавихме материала "Деформациите у нас", който през септември беше предаден на Т. Живков. Там се разкриха тези деформации и че ако те не бъдат преодолени, България ще тръгне надолу. Но главният въпрос, който постави България в тежко положение, е друг. Главното е в това, че тоталитарният модел на управление на социализма, който в продължение на 40 години функционираше в България, изпадна в дълбока криза." Думите са на министър-председателя Гриса Филипов. През 1986 Живков го освобождава като премиер и го заменя с Георги Атанасов, който обяснява какво е заварил: "Икономиката беше в криза. Ръководството беше убедено, че трябва да се извърши преустройство, но всички разработки, които се внасяха, изхождаха от един център - от генералния секретар, и засягаха по същество организационната страна на функционирането на икономиката, а не принципите, въз основа на които тя може да се приведе на релсите на пазарната икономика. За периода 1986/89 бяха внесени над 20 разработки от генералния секретар. В тях имаше и правилни идеи, но това бяха политически постановки и главно предопределяха непрекъснати организационно-структурни промени. Когато аз постъпих в правителството, на следващия ден Народното събрание реши да се закрият пет министерства и да се създадат няколко съвета към Министерския съвет. Това се отрази на производството. Хората бяха в непрекъснато очакване. Така продължи през целия период." Атанасов продължава: "От 1986 ние се оказахме с празни ръце - нямаше какво да изнасяме, за да получим валута. Това, което изнасяхме за едно десетилетие, от 1975 нататък за този период увеличи цената си с 30 процента, а това, което внасяхме - със 105 процента." Подценяването на развитието на селското стопанство, хранителната и леката промишленост, туризма, транспорта започва да дават плодовете си. Външният дълг расте неудържимо. Ако през 1984 той е малко над 3 млрд. валутни лева, през 1985 е малко над 4 млрд., а през 1986 достига 4 млрд. и 970.4 млн. валутни лева (през 1980-1985 един валутен лев - 1.15 лв., 1986-1987 - 1.50 лв., 1988 - 2 лв., 1989 - 2.9 лв.). Председателят на БНБ Васил Коларов посочва: "Към групата на субективните причини за нарастването на дълга е абсолютизирането на растежа на икономиката при всякакви обстоятелства и на всяка цена." От дадената от него справка за валутните постъпления и валутните разходи по второ направление на страната в несоциалистическа валута става ясно, че ако в продължение на шест години от 1980 валутните постъпления са били около 3 млрд. валутни лева годишно, то до 1989 те трайно са спадали до отчетените 2.1 млрд в края на периода. "При подобен спад е ясно, че докато не се извърши истинска адаптация на икономиката в уравновесяване на разходите във валута с постъпленията във валута, било чрез намаляване на разходите, било чрез увеличаване на постъпленията, невъзможно е да се планират като стратегия и в по-конкретен план високи темпове на развитие. Напротив, естествено е било едно сдържане на растежа и дори може би един временен спад", казва Коларов. Той отбелязва и една друга тенденция: "За 1986 и следващите години до 1990 включително при разработването на плана за развитието на страната като цяло изкуствено се завишаваха планираните валутни постъпления с около 1 млрд. валутни лева по второ направление. Това даваше основания в плана разходите също да бъдат съответно увеличени. По този път, когато се утвърждаваше валутният план, той съдържаше общи валутни разходи, значително по-големи от онези, които страната ни можеше да си позволи при намалените валутни постъпления."
QWERTY
на 22.10.2010 в 13:26:17 #93Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба. Съдържание: - Стартът е още през 1974 - Рейгън се заема с "империята на злото" - Живков бори кризата със "съображения" - Докладните с истината - засекретени - България е единствената фалирала от източния блок - Какво завещава комунизмът - За автора - Форум за статията "Въпросът за външния дълг на страната беше строго секретен и никога не е разглеждан на заседание на Политбюро като цяло, а само в най-тесен кръг от пряко отговорни лица", посочва вицепремиерът от 60-те и 70-те години Живко Живков. Стартът е още през 1974 Неплатежоспособността, в която управлението на БКП изпада в началото на 60-те години, е туширана с няколко последователни кредита от СССР. През първите години на 70-те дългът бележи плавно покачване, а от 1974 скокът е рязък. Тогавашният председател на БНБ и впоследствие ръководител на Държавния планов комитет Кирил Зарев свидетелства: "Рязко покачване на дълга настъпи през 1974, когато той беше увеличен с 900 млн. долара. През 1975 дългът нарасна с 800 млн. долара. Аз постъпих през 1975 в плановия комитет и през същата година вече решителни мерки не можеха да се предприемат. Общият дълг през 1975 беше над 3.5 млрд. долара." На българската делегация, която през 1978 моли Москва натрупаните задължения на НРБ към СССР да бъдат отложени с 10-15 години, й се налага да дава обяснения за външния дълг. Съветската страна първоначално не направи отстъпки. Налага се Живков да осъществи лични срещи в Москва и пак да настоява за съветска помощ. През юни в Москва пристига нова българска делегация начело с премиера Станко Тодоров. Тя също е принудена да обяснява проблемите с българския дълг към СССР и към Запада. Съветският премиер Косигин подчертава: "Необходимо е да се планират разходите, защото често пъти под натиска на различните органи в нашите страни искаме изведнъж много работи да извършим, а след това резултатите не са такива, каквито сме очаквали. Добре е, че борбата за решаване на валутния проблем се оглавява от другаря Тодор Живков." По това време вече е формирана т.нар. Валутна комисия към Политбюро на ЦК на БКП, чрез която Живков поставя под личния си контрол изразходването на западната валута. Москва отново склонява да подкрепи братското управление в България. В разговора им в Крим през август 1978 Брежнев лично предупреждава Живков за критичното нарастване на външния дълг на България: "За задълженията на България към Запада ние сме говорили с теб неведнъж. Вниманието към този проблем не бива да отслабва, защото от икономически той може да прерасне в политически проблем. Ти ми разказа преди за вашата програма за постепенно излизане от бремето на дълговете към Запада. Другарите ме информираха, че тази програма вече дава първите резултати. Но очевидно заслужава още и още веднъж да се види какво може да се направи за намаляване на икономическата зависимост от капиталистическия пазар." Отговорът на Живков е: "Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна." Управлението на БКП е спасено за пореден път. Кремъл предоставя на София безвъзмездно по 400 млн. рубли през 1979 и 1980. Рейгън се заема с "империята на злото" Още в края на 70-те години обаче проличават първите симптоми на криза и в съветската икономика. Допълнително СССР изразходва милиарди ресурси, за да замаскира фалита на комунизма в Полша, а през 1979 започва военната авантюра в Афганистан, която поглъща над 4 млрд. долара годишно. За да компенсира тези разходи, Съветският съюз намалява енергийните доставки за останалите социалистически страни. През 1982 администрацията на американския президент Рейгън приема няколко секретни директиви, с които САЩ отхвърлят съществуването на съветската система, и набелязва мерки за уязвяването на икономиката на СССР. Най-важните са налагането на нови ограничения чрез КОКОМ в трансфера на модерни технологии към източния блок, контролираната девалвация на долара през 1985 и намаляване двойно на цената на петрола чрез покачване на производството от стратегическия партньор на Вашингтон Саудитска Арабия същата година. Как драстичният спад на цената на петрола се отразява в България посочва тогавашният председател на БНБ Васил Коларов: "За България, която години наред преди това заделяше част от нефта, внесен от СССР за рубли, преработваше го и изнасяше нефтопродукти за долари, това предизвика спадане на валутните постъпления годишно пряко поне на около 300 - 500 млн. щатски долара. Все поради падането на цената на нефта главните купувачи на българска продукция срещу конвертируема валута, които бяха износители на петрол, като Либия, Ирак, Алжир, Сирия и други, самите останаха изведнъж с около два пъти по-малко конвертируема валута. Това наложи износът на оръжие и някои други продукти за тези страни да премине от плащане в твърда валута в брой към плащане на кредит (примерно от 2 до 5 години). Това само по себе си допълнително намали валутните постъпления на страната с няколко стотици милиона щатски долара." Живков бори кризата със "съображения" Живков е наясно с положението и още през 1985 пише на Горбачов: "Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно-техническия прогрес и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?" По-късно пред прокурорите по дело №4 той ще признае: "Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй кат
thunderlord
на 22.10.2010 в 13:25:45 #92мешуга | 22.10.2010 12:13 Комунягите говорят за „опашки“.... Мама ви нагла, недоклана Миши ... кажи нещо съществено
тебе поне , отвреме навреме те осеняват проблясъци ...Ама последно време и ти яко си задълбал из дебрите на тъмносинята идиотия
От Матриал ще да си прихванал... внимавай заразно е ... и трудно лечимо 
QWERTY
на 22.10.2010 в 13:20:26 #91Тайните фалити на комунизма Родените преди двайсетина години едва ли могат да си представят траги - комичната картинка на хора, които вървят гордо по улиците, преметнали около врата си нанизани на връв ролки от тоалетна хартия и съпровождани от завистливите погледи на минувачите. Спират ги на всяка крачка и ги питат: - Извинете другарю, откъде купихте тоалетната хартия? Човекът сочи безнадеждно дългата опашка зад ъгъла, на която са се подредили вече стотици соц-труженици с унили лица. Мнозина тогава не можеха да си обяснят как така хем плановете изпълнени и преизпълнени, хем магазините - вечно празни. 20 тона злато, стратегически резерв на България, формиран отпреди установяването на комунистическия режим, е предал Тодор Живков на Съветския съюз в началото на 60-те години на миналия век, за да спаси властта си и за да скрие поредната икономическа катастрофа, до която той и приближените му са докарали страната. Новата книга на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма”, която издателство Сиела вече пусна на книжния пазар разкрива предателската роля на некадърните да управляват български комунисти, които не се спираха пред нищо, за да запазят властта си – дори пред престъплението да отнемат суверинитета на България. Поучително четиво за късопаметни, които днес въздишат по „доброто старо време” (с минираните граници). След „Секретното дело за лагерите”(1999), „ДС срещу българската емиграция”(2000) и книгата за убийството на писателя Георги Марков „Убийте Скитник”(2005), журналистът от в. Дневник Христо Христов прави поредното си задълбочено разследване на архивите на дело №4 – делото за икономическата катастрофа, до която комунистическото управление докарва България. - Христо, защо според теб, от една страна непрекъснато се твърди, вкл. и от президента на България, че служилите на „Държавна сигурност” няма от какво да се срамуват, защото са служили на родината си, а от друга има такъв страх да бъде изследван архивът, където героичните им и родолюбиви дела са запечатани? На теб дори ти се наложи да водиш дела за достъп до информация... - Това е защитната позиция на служилите на „Държавна сигурност”. С нея провеждат една стратегия, започнала още след промените, чиято далечна цел е да се изперат биографиите на лицата, свързани с репресивния апарат на бившата БКП. Това са лица, които са били кадрови служители в „Държавна сигурност” или са били в агентурния й апарат и които след 10 ноември заемат нови позиции – в политиката, в икономиката, в медиите, в обществената сфера или в ръководството на МВР и новите специални служби. Когато непрекъснато се повтаря, че тези лица са работили за „националната сигурност на България“, се смята, че с годините ще се оформи една по-приемлива за българското общество и Запада представа. Тази представа обаче е твърде различна от онова, което показват документалните свидетелства в архивите, а именно: че не са бранили никаква „национална сигурност”. Бранили са само сигурността и интересите на висшето политическо ръководство на БКП, което от своя страна е било васално на Москва и винаги се е съобразявало с интересите на Кремъл и е пренебрегвало действителните български интереси. Затова и архивите и до днес остават затворени. Иначе най-краткият път да се докаже, че бившата ДС е работила за интересите на България са точно архивите й. Оттам възниква и противоречието: част от нейния елит продължава да твърди, че няма нищо срамно в това да си служил в ДС и в същото време да се прави всичко възможно достъпът до архивите да е невъзможен, дори и година след като действа нова комисия за досиетата, доминирана от представители на управляващото мнозинство. - Този път не се занимаваш с политическите убийства на ДС, както беше в случая с убития в Лондон писател Георги Марков. Темата на новото ти разследване е къде „по-безобидна” - икономиката. Защо обаче и това ти разследване се оказва „взривоопасно”, ако се съди по реакцията в някои среди? - Ако погледнем малкото проучвания за епохата на комунизма в България, ще открием, че повечето от тях са свързани преди всичко с дейността на ДС – репресиите непосредствено след 9 септември 1944, лагерите на смъртта, политическите убийства като това на Георги Марков, „възродителния” процес. Но в крайна сметка ДС е изпълнявала партийни решения. А последното убежище на мита за комунизма се крие в най-голямата илюзия, създадена в продължение на 45 години – че по времето на управлението на БКП се е живяло евтино и по-добре от сега. Неслучайно част от поколенията, чийто живот е минал при комунизма, живее с носталгия към онова време. И това е така, защото колкото и абсурдно да звучи, голяма част от обществото и до момента не знае точните параметри на завещанието на комунизма. Говоря за икономическото завещание на комунизма, което ние всички продължаваме да плащаме. Не става въпрос само за огромния за страната външен дълг, към който имаше обществен интерес непосредствено след промените. Имам предвид всеобхватната икономическа криза, в която управлението на БКП вкарва страната още в среда на 80-те години. За натрупания вътрешен дълг от над 23 млрд. лева, за съсипването на ключови отрасли в икономиката. Това е причината да насоча интересът си към икономическото управление на България при комунизма. Оказа се, че непроучените до момента в тази посока архиви крият такива шокиращи факти, че разрушават с гръм и трясък всички митове за близкото минало. Ключово в това отношение се оказа проучването на следствено дело на Главна прокуратура за икономическата катастрофа, известно като дело №4/1990. То е най-мащабното разследване в историята на България, близо 1200 тома е и е изследвало последните 30 години от 45-годишното управление на компартията. Освен, че съдържа най-секретната документация за управлението на икономиката, в него се намира и нещо, което не може да бъде открито в никой друг архив: показанията на целия партиен, държавен, банков и стопански елит, управлявал преди 10 ноември. В тези показания онези, коит
thunderlord
на 22.10.2010 в 13:19:40 #90Julio | 22.10.2010 12:13 жун, ако маскарите напуснат другарската партия означава че оставате без елит... На резервната скамейка ... Бодра Смяна колкото щеш Хулио , така че наблягайте на вазелина

thunderlord
на 22.10.2010 в 13:14:13 #89После разбрах че господина има кьшта за 1мил $ а не работят с жена си.Как ли е станало това
Ако беше малко по-умен ... щеше да попиташ как пък тези дето сега се опитват да ни учат на политически морал , не изпитват и капка свян ... кога са приели в Държавата си таквиз Хубавци ... да си харчат на воля Окраденото
Ама понеже не си ... ще продължаваш да миеш кенефите и да питаш... Кво стана че не вечеряхме 
QWERTY
на 22.10.2010 в 13:13:49 #88Julio
на 22.10.2010 в 13:13:37 #87жун, ако маскарите напуснат другарската партия означава че оставате без елит...
Julio
на 22.10.2010 в 13:09:46 #86То като се замисля, само маскари напускат синята секта. Пък и си го написал и пак продължаваш на дрънкаш дивотии. Ми само маскари напускат, остават тези които не са маскари.
жунгръц
на 22.10.2010 в 13:09:01 #85седерастите панически си режат опашките като филчев и софиански, само и само да не хвърлят петно върху влечугото от драгалевци
Седерастия в чист вид, безпринципност и всякакви средства, само за да се оправдае целта. Взе да ми се повдига нещо
Божи димитров и татянка дончева постъпиха по възможно най-гадния начин, но до ден днешен не се е чула подобна квалификация за тях от редиците на бсп, като помията, която изливате върху ваши носещи колони в миналото. Лияна панделиева лека жена излезе,а?

chobi44
на 22.10.2010 в 13:08:04 #84В момента сьм ню йорк,на барбекю в неделя срештнах един субект които прес 1997г на срешта на политическите сили за распределение на членовете в изборните комисии беше представител на една политическа сила,оплю ме, нарече ме фашист.На вьпроса,какво прави тук а нее в СССР тои се засмя и отмина.После разбрах че господина има кьшта за 1мил $ а не работят с жена си.Как ли е станало това
thunderlord
на 22.10.2010 в 13:06:39 #83Julio | 22.10.2010 12:01 тъндьо, прати си сиви-то в централата на ДСБ. Аз съм политически активен човек, но не съм партийно обвързан и няма как да ти "ходатайствам"... Е...поне на Рекомендации мога ли да разчитам , бе Джанъм
жунгръц
на 22.10.2010 в 13:02:20 #82Julio | 22.10.2010 11:56 жун, и ти ли опря до "източника" Филчев? Само на слачо селският и жорж ганчев остава да се позовеш и ще завършиш образа си на карикатура... ========================= говорим за гражданина филчев, който циганина направи прокурор, нали? Да не би да се съмняваш в теменуженото кадруване? Или и той зад борда с боги бонев и христо бисеров? То като се замисля, само маскари напускат синята секта. Как па нема един по взаимно съгласие, без да му излеете кофа помия на изпроводяк
thunderlord
на 22.10.2010 в 13:01:54 #81ikpirgov | 22.10.2010 11:53 Много тикви има тука бе!!! За нас с файтона ни са притеснявайте! !!! Ти къде видя притеснение пич ... не усещаш ли че цяла сутрин ви съжаляваме
Зелени сте били ... излъгали ви . Ма няма да правим трагедии от това

Julio
на 22.10.2010 в 13:01:11 #80тъндьо, прати си сиви-то в централата на ДСБ. Аз съм политически активен човек, но не съм партийно обвързан и няма как да ти "ходатайствам"...
QWERTY
на 22.10.2010 в 12:59:45 #79- Но Костов защити бюджета с мотива, че страната трябва да е предпазлива в период на криза. - Знаете, че рядко персонифицирам проблемите. Но има нещо, което силно ме озадачава. Ако за тази грешна бюджетна макрорамка може да оправдаем до известна степен Мартин Димитров и Симеон Дянков поради липсата на достатъчно опит и по-ниската им икономическа квалификация, то ми е необяснима позицията на Иван Костов. Надали за 12 години в парламента се е деквалифицирал като икономист до такава степен, че да не съзнава тежките последствия, до които води тази финансова политика. =========================
Каква драма драги читатели...
Какво въобще може да се коментира анализ, което се основава на недоказано и абсурдно твърдение - това, че Иван Костов, Мартин Димитров и Симеон Дянков работели (!!!!) в комбина.
Ти жунгръц имаш ли доказателства за това?
Или просто видя името на Костов в негативен коментар и веднага реши да копи-пестнеш пасквила? И как точно Софиянски реши, че Симеон Дянков имал по-ниска икономическа квалификация?
Дянков е зашитил PhD в реномиран Американски университет, титлата му не е просто ей така дадена "по заслуги". След като Софиянски коментира така професионално политиката на тримата и тяхната позиция, би ли предложил той някакво решение... след като оспорва тяхната квалификация, би ли споменал своята икономическа подготовка...

Bono
на 22.10.2010 в 12:59:32 #78Жунгръц, ти какво очакваш да чуеш от съседа на Алексей Петров - Никола Филчев !
swenbecker
на 22.10.2010 в 12:57:37 #77http://www.erepublik.com/en/referrer/swenbecker