Лицемерни евроатлантици ли са българските политици?

Журналистите в парламента организираха поредната подписка до председателя на 52-ото Народно събрание с искане за пълен достъп в сградата на бившия Партиен дом.

В момента те не могат да се разхождат в кулоарите за неформални разговори, до стаите на партиите, където да наблюдават кой с кого се среща и да питат например защо отявлени врагове си говорят като близки приятели. Това е поредна инициатива на медиите.

Управляващите от "Прогресивна България" казаха, че обмислят да разширят достъпа на медиите и обмислят среща с журналистите, на която да се обсъди съвместната работа. Част от медиите обаче с носталгия си спомнят времената, когато законодателите се помещаваха в историческата сграда на пл. "Народно събрание". Официално депутатите се преместиха в сградата на бившия Партиен дом, за да се ремонтира другата, тъй като, според обясненията, покривът тече, вентилацията и канализацията са стари, но ремонт вече няколко години не е започнал.

Сградата на Народното събрание на едноименния площад в София е построена през 1884 г. по проект на виенския архитект от български произход Константин Йованович. Тя е сред първите мащабни обществени сгради в столицата след Освобождението на България. Обявена е за исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение, което налага съхранението и поддържането ѝ.

Строителството се извършва на три основни етапа, за да достигне сградата сегашния си вид. Първи етап е между 1884 - 1886 г. Изражда се основното крило с парадния вход. Теренът преди това е бил използван за временно гробище за починалите от холера през 1830-те години. Строителството се ръководи от арх. Фридрих Грюнангер.

Втори етап е между 1896 - 1899 г., когато се извършва първото разширение по проект на арх. Йордан Миланов. Направено е двуетажно крило от северната страна, което осигурява допълнителни канцеларии.

Бивши депутати оспорват в съда местенето на Народното събрание

Настояват за премахване на комунистическите символи от бившия Партиен дом

Трети етап е между 1925 - 1928 г. Реализира се второто, най-голямо разширение по проект на арх. Пенчо Койчев. Изградено е триетажното северно крило, което оформя днешния облик към площад "Александър Невски". На централната фасада над главния вход е изписан националният девиз "Съединението прави силата".

Първият камък е положен на 4 юни 1884 г. от княз Александър I Батенберг и премиера Петко Каравелов.

Оказа се, че тази символна сграда не е удобна на депутатите и затова през 2023 г. пленарните заседания на българския парламент се преместиха изцяло в бившия Партиен дом.

Сградата на Партийния дом в София е построена през 1954 г. като седалище на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Проектът за сградата е изготвен от колектив под ръководството на арх. Пецо Златев в стил социалистически реализъм, силно повлиян от сталинистката архитектура.

Партийният дом в София е емблематична сграда и служи за официално седалище и място за провеждане на всички основни заседания и пленуми на Централния комитет на Българската комунистическая партия до промените през 1989 г.

В тази сграда се вземат най-важните и съдбоносни решения за управлението на Народна република България по време на тоталитарния режим. Пленумите на ЦК на БКП се провеждат в голямата зала на сградата или зала "Света София", където днес е пленарната зала. Тогава ЦК гласува петилетките, икономическите планове и партийните директиви.

Днес това е работното място на законотворците, арена на размяна на юмруци, обиди до скоро.Тук се провеждат заседания като декемврийският пленум от 1963 г., обсъждал идеята за превръщане на България в 16-а република на СССР, както и съдбоносният Десетоноемврийски пленум през 1989 г., на който Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията.

Странно е, че изявени и яростни евроатлантици се чувстват комфортно да пребивават в този ярък символ на тоталитарната архитектура и преходът на страната към демокрация едва ли има по-голям и изявен паметник на тоталитаризма.

Вместо да си късат ризите и да стават панаири за Паметника на Съветската армия и да ни надуват главите къде да го преместят, ето идея - да го монтират във вътрешния двора на Партийния дом, тъкмо никой няма да го гледа и да "боде очите" на демократите, които, пак отбелязваме, явно се чувстват много добре по коридорите и в стаите на бившата номенклатура.

Не че нещо, но не трябва ли душата на демократа евроатлантик меко казано да се смущава къде е принудена да прекарва часове, в стаите, пропити от социнтриги, в задушаващата прегръдка на тоталитарното минало. Или всички искат да превземат бившия кабинет на Тодор Живков, който в предишния парламент се падна на ГЕРБ. В предишни легислатури е приютявал председателите на правна комисия или комисията по външни въпроси.

Но този евроатлантизъм звучи лицемерно, на пръв поглед. И не става въпрос просто за свободното движение на медиите, а за лъжата, популизма, фалша.

И двете сгради са исторически, част от паметта на времето, но носят различен дух, различен символ и значение. А щом депутатите ни искат да работят в символа на тоталитаризма, явно още не сме се откъснали от него.