СДС – основният десен политически противник на политика Георги Първанов от близкото минало, каза тежката си дума за едногодишния престой на президента Първанов на “Дондуков” 2.

Въпреки че първите няколко словосъчетания от становището на “Раковски” 134 са положителни, то след като бъде прочетено останалото, веднага става ясно, че оценката варира някъде между 3- и 3+.

Но не това е най-лошото. Сериозния удар “под кръста” е упрекът, че “Първанов не изпълнява поетите социални ангажименти” – все едно на експрезидента Петър Стоянов някой да му беше казал, че “не е президент на всички българи”!

Едва ли Георги Първанов ще остави без реакция обвинението за това, за което той се чувства най-силен и акцентира твърдо в своята програма – социалната политика. Почти няма негово изявление, в което той да не подчертае социалните си приоритети. Не случайно, той дори уверено се дефинира като “социален президент”, а в първото си новогодишно обръщение към българския народ, Първанов отдели 70 процента от минутите за социалните теми.

И след всичко това, СДС “удари” там, където боли най-много. Всъщност синята опозиция хем е права, хем не е. Може би, за да бъдат достатъчно точни от “Раковски” 134 трябваше да разделят нещата на две. Първо – желанието на Първанов да е социален президент и второ - реалните резултати от това стремление. След което картината се прояснява – желанията са големи, но резултатите – меко казано “са скромни”. Но в това няма нищо чудно и нелогично, защото инструментите, с които президентът може да създава социални блага, са твърде малки и скромни. Сиреч, стигаме до безкрайно остарелия и банализирал се проблем за правомощията на държавния глава, който няма нужда да бъде дискутиран – те са такива, каквито са (казано в стил – Дейвид Линч).

И тази ситуация не би могла да се промени нито с президентски съветници, нито със социални комисии. Просто, защото “топката е в отсрещното игрище”, това дето е на същата улица, само че на № 1. И друго – явно само в библейските времена е могло хората да бъдат нахранени с три риби и три хляба. Сега това не проработва, независимо от президентските желания.

Така че, СДС са твърде строги социални съдници – държавният глава не че не иска, той просто няма как да бъде “пълнокръвен” социален президент.

Колкото до другите упреци на “сините”, те са не по-малко болезнени и обезпокоителни. Защото всичките засягат проблеми, за които Георги Първанов твърди, че се е отнесъл активно, навременно и до голяма степен е помогнал за разрешаването им. Държавният глава претендира за водещата си роля и по темата престъпност, и покрай емоциите около унищожаването на ракетните комплекси. Помним този сформиран от Георги Първанов Съвет за координация на борбата срещу престъпността, който му донесе толкова “неволи” на главата. А за ракетните комплекси президентът твърди, че именно на “Дондуков” 2 се е родил един от удачните изходи от напрегнатата ситуация.

Някой спокойно би могъл да констатира, че СДС са търсили не наистина най-слабите страни от президентската година, а тези, които най-много ще ядосат “Дондуков” 2. Защото не може да се отрече, че Георги Първанов имаше и има серозната амбиция да държи като твърд свой приоритет както мерките срещу престъпността, където дори да бъде главен инициатор на важните мероприятия, така и всичко, случващо се в и около армията - като един истински Върховен главнокомандващ.

Сигурно е обаче едно – твърдението, че президентът изземва функциите на премиера има голяма вероятност да донесе “капчицата удовлетворение” за настоящия държавен глава. Защото, макар и изречено от синята партия това да звучи като упрек, пречупена през енергичността на бившия БСП-лидер, подобна констатация нежно “гали слуха” на амбициозния политик. Какво лошо има в това нерагламентирано и символично изземване на функции, щом помним старото умотворение “Не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава”.