Готовност да дадат гласа си за Народно събрание заявяват 42% от имащите право на глас или около 2.7 млн. души. Обичайно интересът към изборите за Европейски парламент остава по-нисък, макар и тук мобилизацията да расте, достигайки 39.5% или приблизително 2.4 млн. души.
Въпреки очакванията за сблъсък в центъра на политическия терен, кампанията има неочакван ефект - "раздвижване по крилото". Това означава повишена активност поради мобилизация в подкрепата за по-малки партии, докато водещите играчи продължават да разчитат на ядрата си от твърди привърженици.
Това сочат данните от изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", реализирано със собствени средства. То е проведено от 1 до 4 юни сред 1000 пълнолетни граждани. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Източник: Алфа Рисърч
Мнозинството от решилите да гласуват (72%), предимно лоялни симпатизанти на представените в 49-то НС партии, са взели своето решение още преди официалния старт на кампанията. Други 16%, сред които доминират привърженици на нови формации са направили избора си през последния месец.
Интрига до последния момент се крие в нагласата на 12% от решилите да гласуват, които все още не са избрали кого да подкрепят. Те се разпределят по равно в предпочитанията си: 6% все още се колебаят, но са се ориентирали към някоя от водещите и други 6%, които обмислят да подкрепят някоя от по-малките партии. Решението на тези избиратели може да промени както класирането между второ и четвърто място (предвид изравнените сили помежду им), така и броя на представените в 50-то НС формации.
ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място (25.1%), без съществена динамика в кампанията и завършват със значима преднина от около 10 пункта пред преките си опоненти. Ролята им на победител във вота е вън от съмнение, но задачата им да сформират мнозинство около себе си остава все така трудна.
Източник: Алфа Рисърч
Доскорошните партньори в управлението ПП-ДБ търпят сериозна ерозия. Те влизат в последната седмица на кампанията с 15.4%, но губят два пункта в сравнение с месец по-рано и са с практически изравнени позиции с "Възраждане" и ДПС, които мобилизират симпатизанти.
Възраждане (15.2%) е сред малкото партии, които бележат ръст по време на кампанията. Тя успява да откъсне подкрепа от разнородни опоненти: Солидарна България, БСП, ИТН, някои от по-малките националистически формации.
Както обикновено, ДПС (14.8%) завършва кампанията с висока степен на мобилизация, която при евентуален спад на активността може да му осигури и по-голяма тежест. Засега няма данни Движението да изпълни амбицията за разширяване на социалната си база и тя остава съсредоточена в традиционно подкрепящите го групи от обществото.
БСП е сред потърпевшите от електоралната дисперсия вляво. Седмица преди вота зад нея застават 8.1% от решилите да гласуват. Голяма е вероятността тя отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър, но все пак, отломките от нея, откъсват част от избирателите й.
ИТН мобилизират подкрепа в хода на кампанията и към момента може да разчита на 6.2%. Както обичайно, зад тях застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот.
Седмица преди изборния ден с най-близки позиции до 4-процентовата бариера е един от новите участници в надпреварата - Синя България (3.3%). Коалицията, продължение на местната "Синя София", се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели. Към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. Според "Алфа Рисърч" вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема, може да се окаже ключов за крайния резултат.
Друга нова и инспирирана от местните избори в София коалиция "Солидарна България" също се впусна със значима заявка в настоящата кампания. За момента обаче тя не успява да преодолее конкуренцията на множеството формации вляво и излиза от кампанията с аналогичен на стартовия си резултат - 2.4%.
След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот, този който следва победителите. За първи път в тригодишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т.нар. "малки партии". Седмица преди вота 9.5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%.
Източник: Алфа Рисърч
Нагласите за гласуване в евровота възпроизвеждат до голяма степен тези за национален парламент: същата йерархия и позиции, аналогично равнище на подкрепа за партиите. По-високият изборен праг от 5.88%, както и ограниченията за гласуване пред сънародниците ни в страни извън ЕС, правят относително по-сигурен отговора на въпроса колко партии ще намерят място в Европейския парламент.
Това са ГЕРБ-СДС (25.0%), ПП-ДБ (15.9%), Възраждане (15.7%), ДПС (14.1%), БСП (7.9%). Известна неяснота има при ИТН (5.9%), но е вероятно партията на Слави Трифонов също да прескочи по-високия електорален праг от 5.88%.
Източник: Алфа Рисърч
Най-силно вниманието на избирателите са привлекли две основни форми - интервютата на кандидати в медиите (32%) и предизборните дебати (26%). Следват билбордове, афиши, плакати (14%), публикации в интернет и социални мрежи (14%) и предизборни срещи на място в избирателния район (10%). Предизборните срещи са впечатлили основно твърдите привърженици на по-големите партии, докато по-малките са успели да достигнат до симпатизантите си през медиите и социалните мрежи.
В резюме, очертават се три основни интриги: подредбата между второ и четвърто място; размерът на наказателния вот, съсредоточен в новите малки антисистемни партии, което е потенциален сигнал към политическия елит; появата на седма партия в парламента и влиянието й върху бъдеща управленска конфигурация.
USD
CHF
EUR
GBP
