Софиянци често Ви виждат на колело по столичните улици. Защо решихте да нямате личен автомобил? Това екологичен или практичен избор е?
Не е заради трафика или замърсяването в момента. Аз нямам личен автомобил от много време - от години. Винаги съм обичал да карам кола. Но съм наясно с вредата от автомобила.
Колата е личен избор, който повече вреди на останалите, отколкото дава удобство на теб и също така създава заплаха за децата ни.  Тоест, това е защита на бъдещето - да нямаш кола.

Ще успеете ли да пренасочите столичани от личните им коли към алтернативни начини на придвижване, така че трафикът да се облекчи?
Не става дума за пренасочване, а за предоставяне на удобство на всеки гражданин. Всеки човек има право на избор, а задължение на общината е да предостави алтернативни възможности. Едната възможност е човек да може да се придвижи с кола, друга - с градски транспорт, включително с метро, и трета - с негово малко превозно средство, като велосипед.
Във всички градове по света има затруднение за това всеки да се качи в колата си и да се придвижи. Това е стандартен проблем и стандартното решение е градският транспорт да поеме голяма част от придвижването на хората.
В София това решение е напълно пренебрегнато, транспортът е оставен на самотек. Нито линиите са ревизирани, нито са оптимизирани, нито има сериозно инвестиционно и управленско отношение.
Публичният транспорт е нормалният начин за придвижване в един град. Ако хората не искат да бъдат в задръствания, ще го използват. Дори днес много от тях го правят. Само че градският транспорт ги кара да бъдат мачкани, да търпят мръсотията, да чакат много време на спирките.  Това трябва да се промени. 
Ще построя система от подземни паркинги  с общо 5000 паркоместа, като цените за паркиране ще бъдат различни в зависимост от отдалечеността от центъра. Планирам също, като бъдещ кмет, стимулиране чрез цената на паркирането, съчетана с ползването на градския транспорт.
Искам да изградим велосипедна мрежа от алеи с дължина поне 100 километра до края на мандата.  Дори ще въведа система за ползване на велосипеди под наем, както е в Париж и Виена...

На предизборния Ви сайт гражданите сочат като проблем номер едно парковете и зелените площи. Как виждате развитието на зелената система на столицата?
София е уникален град с невероятни дадености, с които злоупотребява група напълно некомпетентни хора, начело със сегашния кмет. Не знам дали са недобронамерени, но са категорично крайно некомпетентни. Поради това много хора се възползват и си увреждат личните интереси за сметка на софиянци, включително в ущърб на зелената система.
Аз не само ще защитя парковете, няма да допусна при никакви обстоятелства строеж на нито едно място, което е част от зелената система.
Второ, има многобройни места, като парка „Средец" или Северния парк, които са в лошо състояние. Или самата Витоша - огромно количество дървета, може би от десетина години, са нападнати от някакъв бръмбар. Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда не могат да решат как да спасят дърветата. И много то тях са загинали. Да не говорим, че не се прави никакво залесяване на  Витоша.
Ще променя това.
Моята програма за управление, която е на сайта http://www.obichamsofia.com/, предвижда дори прибавяне на нови паркове: ще разширим Северния парк и парка „Врана", ще преустроим парка „Сердика", ще залесим пространствата около летището и ще започнем да разширяваме зелената система в северна посока, която да обхваща територията от Софийското поле чак до Стара планина.
Наред с историята, археологията, минералната вода, зелената система на София я поставя сред най-хубавите столици в света. С тази планина до града!

Като става дума за цялостния облик на града, може ли при сегашното хаотично презастрояване София да придобие вид на европейска столица? 
Щом може в Атина, как няма да може в София? Всеки, който познава Атина, знае какъв ужас беше преди Олимпийските игри. София все още е значително по-незастроен град от някои градове, които просто са били изпуснати в един период от време.
Разбира се, важно е да няма строителство в града без да има инфраструктура - канализация, пътища... Трябва да се направят добри пътища. Не само за влизане в центъра, както в момента, а за всеки човек, който живее в София.
Борисов се хвали с 640 хиляди квадратни метра направени пътища. Това е все едно една секретарка да се хвали с това, че пише на компютър по един-два часа на ден. Общата площ на пътната мрежа в  София е 35 милиона квадратни метра.
В моя екип най-високо компетентният човек ще отговаря за цялостния  инвестиционен процес в града. Не става дума за главния архитект, той е с друга функция - отговаря за архитектурния облик, за това да е красиво. В София изкуството на архитектурата е занемарено. Главният архитект трябва да се занимава с това, а не с въпроса дали има прокарана улица и канализация.
Нарушения на Закона за устройство на територията няма да допусна. Тези половинчати интерпретации - тук понеже е на ъгъл може по-високо, а тук понеже е на такава улица може да се доближи повече до съседите... Не! Има си съвсем ясни принципи, които са добре описани в закона и трябва да се спазват.

Друг очевиден проблем на София са битовите отпадъци.
Не само. Шумът е замърсител, София е замърсена и визуално от тези огромни билбордове, които се прескачат един друг. Замърсяването на въздуха е на нива, скандални за град като София: 80-90 процента от хората са в среда със замърсеност на въздуха значително над нормите.
Този проблем трябва да се реши.  
Дори се ангажирам да заведа съдебен иск за налагане на мораториум върху дейността на „Кремиковци" и всички промишлени замърсители в района на София, докато те не покрият европейските еконорми.
Иначе отпадъците са една система. Те не са просто пластмасовата бутилка или пликчето, което се валя по улицата.
Органичните отпадъци, които са около 70 процента от общия обем, трябва да бъдат преработвани, а не изгаряни.
Да не говорим, че балирането трябва да спре веднага. С протестиращите в „Суходол" трябва да се разберем за определен период от време, който да бъде категорично кратък период, а не разтакаване - дайте сега ще отворим, после ще мислим. Не! Но в момента това е решението. Софиянци плащаме на година над 30 милиона лева, за да се разнася боклукът на София по страната. 

Преди време казахте, че е редно не София да работи за боклука, а боклукът да работи за София.
Казах го, да. Това значи че системата за преработка на отпадъци може да произвежда енергия, също и остатъчни ценни материали, които да се продават. Може да служи за органични торове. Десетки системи за използване на отпадъците са измислени в света, ние като в Средновековието ги събираме и ги затваряме в бунища. 
Това е несериозно.  

Извън проблема с извозването на отпадъците, София като цяло е мръсен град. Какво ще направите в тази посока?
Първо трябва да се изчистят незаконните сметища, които са над 1000 в София. За да могат хората да се държат чисто и да не хвърлят отпадъци, трябва общината да даде пример. Концесионните договори на фирмите, събиращи отпадъците, трябва да се изпълняват съвестно и качествено.
Почистването на София не е просто извозването  на отпадъците, то е и измиването на улиците, събирането на боклука от кошчетата, цялостната организация на почистването.

Може ли общината да гарантира добро качество на услугите на концесионерите?
За недобросъвестната работа, ако има такава от страна на концесионерите - „Волф", „Софийска вода", или който и да е друг, проблемът се дължи главно на безхаберие и липса на контрол от общината.
Тези приказки - концесионерът е виновен или, както каза Борисов за пътя - работниците, които са го строили, са виновни...Тези приказки са обидни за всеки, който е малко над пубертета.
Отговорността е изцяло и само на общината. Концесионерът е длъжен да си свърши работата по най-добрия начин, но общината е длъжна първо да направи добри договори, второ - да следи изкъсо и трето - да наказва така, че много да боли.
Нито едно то тези неща не се случва. Контролът и управлението на доставчиците не е било добре организирано, защото общинната никога не е била сериозно реформирана.

Изпълнението на задачите, които си поставяте, е свързано с пари. В програмата Ви става дума за програмно финансиране, проектно финансиране... Какви средства могат да се набавят от извънбюджетни източници?
В момента, в който средата за правене на бизнес в София, средата за работа с общината стане предвидима и прозрачна, парите ще дойдат. Ключовата дума за намиране на средства е „доверие".
За да има инвестиции, независимо дали се инвестира от частен субект, каквито са банките, или от публичен субект - като Европейската комисия, критериите са горе-долу едни и същи. Трябва да има добър проект, да е  прозрачен, да бъде одобрен и да бъде качествено направен.
Когато се работи компетентно, няма лимит на парите, които могат да бъдат инвестирани. Единственият лимит е качеството на проектите. Има милиарди, които са готови. Не искам да задавам точни цифри, защото никой не е оценил от колко милиарда се нуждае София. Всеки хвърля цифри в пространството.
Едно от първите неща, които ще направя по отношение на финансите в общината, е пълна финансова ревизия на самата община и подопечните й дружества, и предприятия. Плюс подробна, компетентно направена оценка на всички дружества и на всички активи. Като се стъпи на това, работата нататък ще бъде много по-лесна. 

Наред с парите, другият ключов въпрос е контролът върху районните кметове, администрацията, общинските съветници. Как ще го осъществявате?
В момента, в който условията за работа се променят по компетентен начин, хората ще заработят много по-добре.
Сега системата е разхвърляна, противоречаща си, наследена от комунизма в някои аспекти. Тя е напълно непригодна за времето днес.
Организацията на всяко едно кметство, отговорностите, ще бъдат формулирани по начин, който да не позволява некоректно поведение и загърбване на интересите на софиянци. Ако се спазват правилата и нормативните изисквания, ако те са  качествено заложени в системата, некоректното поведение е много силно затруднено.
Чисто практически - във всяка районна община ще има структура за вътрешен контрол, която ще следи за работата й и ще докладва на структурата „Вътрешен контрол" в Столичната община, която ще е на директно подчинение на Общинския съвет. Структурата „Вътрешен контрол" ще контролира и мен редовно.
И ще има строги санкции, ако се установи некоректно отношение към работата.
Тук искам да подчертая нещо важно. Много често у нас въпросът за контрола  завоалира желание за политическо противодействие на някого. Казвам веднага - ако даден местен кмет е избран от гражданите, в моите очи той е представителят на тези хора и защитава техните интереси. Ще му помагам и няма да му преча на работата по политически причини.
Бил  съм в много училища, за да обсъждаме с учителите проблемите на средното образование. Казват ми - директорката, ако не е близка със съответния кмет, е онеправдана, ако е близка, училището е добре. Такива неща при мен - не. 

А в случай, че съответният районен кмет загърби интересите на своите избиратели, какви механизми за контрол могат да бъдат приложени?
Има закони в страната и органи на правораздаването, които ще си свършат работата. Зависи какво разбираме под загърбване.
Ако той е корумпиран и краде, това се доказва. Когато над него има надвесени прожектори, добра организация на работата, добра администрация, пълен достъп до неговата дейност и задължение да докладва непрестанно, ще има доказателства за неговата непочтеност, нали така?
Ако обаче той е неработлив, не си върши добре работата, некомпетентен е - това е друго ниво на затруднение.
Тук няма нужда от някаква техника, това ще бъде въпрос на сериозен разговор помежду ни. Така, както ще имам сериозен разговор с всеки служител в общината, който не си върши работата.
В много случаи в досегашната си работа съм постигал напускане и на хора избрани. Става дума за личности от частния сектор, избрани от много хора. Има начини на един човек да му бъде казано че не става за дадена работа и той да си отиде.               

Знаете ли, че Вашите опоненти Ви определят като мечтател, който предлага неизпълними неща?
Така ли? Аз предлагам на софиянци да помечтаят. А на хора, които вярват в себе си, мечтите им се сбъдват. И това не мечта, а факт. Ако се замислите как са живеели нашите родители, или как са живеели въобще хората преди 50 години, или още повече - преди 100, ще видите, че днес живеем в свят на сбъднати мечти. И това е напълно сигурно.
А това, че моите опоненти не могат да мечтаят и нямат въобще представа къде трябва да отидем, това не е моя вина. Аз не съм мечтател, нито идеалист. Аз съм много прагматичен човек. Печелил съм много пари. Не винаги за себе си, защото съм бил служител на други хора.
Много ми харесва да бъда наричан мечтател! Можем усмихнато да си говорим за общите си мечти. Но в София не става дума за мечтаене, става дума за тежка работа. Много работа! Която трябва съвестно да се свърши. За това става дума. Това не е мечтателство.

Казвате, че ще приложите най-доброто от световния опит в София. Имате ли си любим модел, който да пренесете в нашия град?
За всеки проблем има добър модел.Няма един модел за всички проблеми на София, която е уникален град.
Решенията на различните проблеми ще дойдат от различни места. Могат да дойдат от Париж и Лондон по отношение на трафика, от Мадрид - за метрото, от Будапеща - по отношение на трансформацията на комунистически град в едно бижу, могат да дойдат от Атина по проблемите на застрояването.
Можем да вземем пример от Тур, който е световен лидер в даването на стойност на своето историческо наследство.
Можем да се поучим от Богота - столицата на Колумбия, която имаше един изключителен кмет доскоро - Енрике Пенялоса. Той е решил проблемите на огромен град в много по-неорганизирана и небогата страна.
Решения могат да дойдат от Ню Йорк, който преди Джулиани е лидер по престъпност, мръсотия, дезорганизираност, дефицит в бюджетите в Америка. Идва Джулиани и го оправя. 
Амстердам, Ротердам и Хага са блестящи примери по отношение на организацията, енергийната ефективност там е религия. От Марсилия можем да се поучим по отношение на чистотата.
С много хора съм говорил, от цял свят. Имам контакти с асоциациите на кметовете на Австрия, на Германия. От Берлин ще се учим на архитектура и градоустройство.
Можем да вземем пример от швейцарските градове за това какво е етичен град - там има голям брой имигранти. В София също има различни общности, включително имигрантски. В Йоханесбург можем да видим  как са организирани отношенията в страна, преживяла апартейда.                                 

Тоест, нашият проблем с „Красна поляна" не е уникален.
Нямаме уникални проблеми, имаме само уникални качества!
Бих искал да ви благодаря за това интервю и да поканя читателите на уважавания от мен сайт news.bg да продължим започнатия разговор на моя блог - http://www.martinzaimov.com/