В деня на национален траур шефът на парламента Михаил Миков се отчете за работата на депутатите от 42-тото Народно събрание за първата си сесия.

В началото той изброи поименно имената на петте жертви: „Нека си припомним имената на Асен Стойнев, Христо Младенов, Иван Лазаров, Николай Михайлов и Асен Грънчаров”, заяви Михов и изтъкна, че това е един случай, който е пряко свързан с действителността, в която живеем.
Една действителност, в която бедността принуждава хората да работят в условия, които са твърде далеч от разбирането за условия на труд в европейска България, коментира още парламентарният шеф.

След като почете паметта на загиналите в мина „Ораново” Миков заяви, че депутатите няма да бъдат връщани предсрочно от почивка, ако президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху бюджет 2013. То ще бъде разгледано в началото на септември, но ще има отлагане на политиките на кабинета.
Според него обаче, ако има такова вето, то ще представлява безпрецедентен акт от страна на президента: „Това е пряк директен сблъсък с изпълнителната власт и опит за блокиране на нейната политика.”

„Ако президентът разглежда сериозния конституционен институт на отлагателното вето като политически ход за намирането на по-широка подкрепа от 120, смятам една такава позиция за безотговорна.„
По думите му да заиграваш с това тежко президентско оръжие, за да предизвикаш политически коментари по отношение на формирано парламентарно мнозинство, е безотговорно поведение. Той подчерта, че по никой начин не иска да оспорва правото на държавния глава да използва всички предоставени му от Конституцията механизми, но когато го прави с мотиви по същество, а не с някаква скрита цел – да предизвикаш политическите коментари за конфигурацията в Народното събрание.”
Припомняме, при едно евентуално президентско вето за бюджета, по правилник, за да бъде прегласуван върнатият закон, трябва да го подкрепят 121 депутати, което означава, че ролята на Атака в случая е ключова.

Миков каза и че не се притеснява от евентуална блокада на парламента наесен. Той изрази надежда всички политици и парламентарни групи да проявяват отговорност в работата, колкото и емоционално да възприемат парламентарната конфигурация.

Михаил Миков е категоричен, че натиск заради самия натиск, натиск заради желание на непредставените в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат. По думите му натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат хиляди хора е здравословен.

Според него обаче в условията на едно демократично общество не е сериозен въпросът „Докога ще издържите?”
В света практиката е 100 дни, а при нас беше 10 дни. Още министрите не са влезли в кабинетите си и хайде тръгвайте си, коментира още Миков.

Той каза и че те не се страхуват от предсрочни избори утре или в други ден: „Само че да не излезе някой пак да е недоволен, или пък ние да имаме правото да сме недоволни и да се опитваме да блокираме институциите. Това ли е пътят на България в 21 век”, попита парламентарният шеф.

В началото на едночасовата пресконференция той се спря на обстановката, в която настоящият парламент е започнал работата: „Безпрецедентна обстановка на натиск, на обществени очаквания, настроения и емоции и въпреки това, 42-тото Народно събрание успя за първата сесия да приеме редица закони, свързани пряко с живота на обикновения човек.
Миков добави, че част от тези законодателни промени са обещани още през февруари и даде за пример измененията в Закона за енергетиката.
Оказа се, че е възможно. Вместо исканото 17% увеличение, се стигна до намаляване на цените на тока, похвали се Михаил Миков и допълни, че сесията е била белязана с редица законодателни инициативи, свързани и със социалната сфера.

Тази сесия беше белязана и със засилен парламентарен контрол, което значително отличава 42-тото Народно събрание от предишното. „Надявам се, че министър-председателят и министрите ще бъдат все така отзивчиви и регулярно ще участват в него”, изтъкна Миков.
Зададени са 174 въпроса и 39 питания. Към служебния кабинет на Марин Райков има 10 въпроса и 2 питания.

Миков призна и че не са успели да свършат редица неща – не са разгледали докладите на различните органи, в които НС има свои квоти. За тях ще бъде намерено време наесен. Той обаче е притеснен, особено след случая с „тефтерчето с драсканиците”, че няма парламентарен контрол върху подобни органи. Затова ще предложи законодателни промени в тази насока.

Ако има традиция на един силен парламентарен контрол, то по отношение на създадените през 10 години независими органи, в които НС има своите представители, считам, че сме длъжници на обществото, призна още шефът на парламента.

Той обеща изключително динамична откъм законодателна дейност есенна сесия на 42-тото НС. Общо 12 са законопроектите, които кабинетът „Орешарски” ще разгледа през август и ще предложи вниманието на народните представители през септември. На дневен ред ще са измененията в Закона за обществените поръчки, където Миков очаква известна съпротива.
Ситуацията, при която големите играчи са облагодетелствани трябва да бъде променена, категоричен бе той.
Усилена работа предстои и по държавния бюджет за 2014 година.

Михаил Миков коментира и изказванията на омбудсмана Константин Пенчев, че управляващите умишлено бавят промените в Изборния кодекс:
Работата на омбудсмана не е да обвинява, а да брани правата на гражданите и да ги представя пред институциите. Законодателната работа е автономно право на Народното събрание, но всеки може да коментира каквото си пожелае.”

Миков припомни, че обсъждането на изборното законодателство вече е преминало през една част на обществени изслушвания. Той изрази предположение, че през есента е възможно всички тези идеи да бъдат структурирани като гръбнак за определен закон за провеждане на избори.

Шефът на парламента обеща, че ще създадат всички законови предпоставки избирателните списъци да бъдат изчистени от т.нар. „фантоми”.
Тази тема е брадясала от обсъждане в последните 10-15 години и ще е добре да бъде поставена на дневен ред както на отговорната служба ГРАО, така и на Министерски съвет, обясни още той.

Михаил Миков коментира и кадровите промени, които някои министри предприеха: „Ние не сме предпазени от кадрови грешки, имаме такива и плащаме цена за тях. Но това не означава да не се правят промени за по-динамична и законосъобразно работеща администрация.”
Той обеща, че ще се опитат максимално да не допускат компромиси по отношение на компетентността, включително с прилагане на конкурсното начало.