Ако изборите бяха днес, 22% от българите (1,2 млн.) биха гласували за ГЕРБ, като за сравнение миналата година  управляващата партия се е ползвала с подкрепата  на 31% от хората. Това сочат данните на социологическа агенция „Асса-М", представени от евродепутата Илияна Йотова и социолога Михаил Мирчев. 50% от 1240 анкетирани са посочили, че изобщо няма да гласуват.

Според данните на социолозите, БСП печели подкрепата на 11 % от анкетираните, ДПС - на 5 %, "Атака" - на 3,1 %, СДС - на 2,1 %, ДСБ - на 1,7%.

На друг въпрос в проучването - увеличава или намалява доверието към ГЕРБ през декември 2010 г., 49 % са посочили, че то намалява. Отговор "остава същото ниско доверие" са дали 10 %, а "остава същото високо доверие" - 25 %. Анкетираните са на възраст 18 - 60 години.

Близо 60% от запитаните не са и чували за проблема „Шенген". В една тежка социално-икономическа криза, хората се опитват да се справят с битовите си проблеми, а Шенген не е такъв. Михаил Мирчев коментира, че това е по-скоро проблем на символно макрополитическо равнище.

Едва 40% от българите забелязват темата и се интересуват от нея. 42% от запитаните смятат, че България ще бъде приета в най-скоро време в Шенгенското пространство. Между 30 и 40%, обаче, са посочили, че са скептично настроени.

Само 35% от анкетираните са посочили, че имат някаква полза от присъединяването ни към Шенген. За всички останали това е абстракция, посочи още Мирчев. 18% от запитаните са посочили, че корупцията пречи на страната ни да се присъедини към Шенген, а 9% смятат, че престъпността е основна причина.

Преговорният процес за присъединяване на България към Шенген не се обяснява на обществото, коментира евродепутатът Илияна Йотова. Според нея има поредица от неадекватни становища и политики на българското правителство. Според Йотова е проблем, че правителството е заложило на „тихата дипломация".

„Вътрешният министър Цветан Цветанов трябва да си свърши работата до 24 февруари и да каже кои са истинските причини за евентуално отлагане на присъединяването на България към Шенген", убедена е Йотова. Тя коментира още, че скандалите през последната седмица са нанесли тежки последствия върху образа на страната ни.

За 36% от българите работата при мутри е трудова алтернатива, сочат още данните от изследването. „Хората чистят моралната си спирачка", коментира Михаил Мирчев. Той посочи, че близо 46% от запитаните по неизбежност работят при мутри. 52% обаче все още смятат, че това не е нормално и дори е срамно. От данните става ясно още, че в София мутрите са два пъти повече отколкото в другите градове в страната.

Освен това според изчисления на социологическата агенция близо 200 хил. българи са работили или работят за мутри, което поставя една голяма част от бизнеса в сивия сектор на икономиката.

Около 19% от запитаните се оценяват като критично бедни, сочат данните от изследването. Броят им се е повишил два пъти за две години. 2% от работещите хора са определили себе си като много заможни. От 7 на 14% се е увеличил броят на бедните хора сред работещите българи.

60% от запитаните посочват, че нямат възможност да пътуват семейно. Едва 15% са хората, които пътуват извън България, като преди две години те са били 20%.

Финансовата криза няма да принуди българите да се върнат обратно. На въпрос - финансовата и икономическата криза ще принуди ли някои от близките ви хора да се върнат в България, през декември 2010 година 64 % от анкетираните отговарят с "не". При тези, които имат близки в чужбина, процентът е още по-висок - 86 % отговарят с "няма да се върнат, въпреки кризата". Едва 11 % от тях смятат, че близките им ще се върнат обратно в страната.

Над 50% от запитаните българи споделят, че кризата се е отразила на доходите и работата им - или са останали без трудов договор и по-ниско заплащане, или за загубили работата си.

2% от анкетираните посочват, че имат полза от кризата, а 23% казват, че въпреки трудностите успяват да се справят. 19% от българите нямат възможност да покриват битовите си нужди като месечни разходи и сметки. 16% от хората смятат, че кризата ще свърши едва след 4-5 години.

66% от българите смятат, че финансовата и икономическа криза в момента е много тежка и ни връща много назад.

Едва 3% смятат, че няма криза в Европа, а 6% смятат, че само се говори за тежка криза, но положението не е толкова лошо.

Всеки трети от запитаните е споделил, че не се чувства пълноценен европейски гражданин. Голяма е разликата между София и другите градове в страната. 40% от софиянци се самоопределят като европейски граждани. Този процент в другите по-големи градове в страната като Варна, Бургас и Пловдив например спада до 25%.

Михаил Мирчев коментира, че има „ерозия на представата, че ЕС ще доведе до по-висок стандарт на живот в България". Едва 24% от запитаните твърдят, че има полза от присъединяването ни към ЕС.

И в средната, и в работническата класа се повишава еврооптимизма като перспективата се скъсява на 2-3 години, т.е. българите смятат, че след толкова време действително членството ни в ЕС ще доведе до ползи.