Служители под прикритие може да бъдат назначавани в държавната администрация, според Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР), публикуван в Държавен вестник. Те следят за нерегламентирано външно влияние, което може да заплаши националната ни сигурност.

В документа се посочва, че служителите на агенцията могат да заемат длъжности под прикритие в държавната администрация, във фирми, в граждански дружества, както и като хора със свободни професии. В тази си роля в държавния и в частния сектор те ще събират разузнавателна информация за чужди страни, организации и лица, както и за свързани с тях български структури, която е от значение за националната сигурност на страната.

В правилника се предвижда разведките под прикритие да преминават специална подготовка, а след това така да се впишат в средата, че никой да не разкрие, че са агенти на ДАР. Ако шпионинът в държавната структура е на позиция с по-ниска заплата от реалната му в агенцията, то звеното ще му доплаща разликата, гласи нормативната уредба.

В случай, че получава по-високо възнаграждение на тайната си служба, разликата остава в полза на служителя, освен за случаи, за които има решение от Министерския съвет, предвижда още публикуваният правилник.

В ролята си на чиновник съответният разузнавач ще има право и на дългите отпуски, с които се ползват колегите му в администрацията. Ако отпуската в звеното, където е назначен е по-кратка, той може да получи обезщетение от ДАР или да ползва дните след като бъде изведен от прикритие.

Правилникът за ДАР регламентира още изпитателен срок от две години при самото назначаване на разузнавачи. В този период новопостъпилият може да бъде изгонен без предизвестие по всяко време от шефа на агенцията. Предвиждат се също така редовни атестации - междинни и годишни, от които ще зависи и издигането или понижаването им в служба.