Проруски кандидати спечелиха президентските избори в Молдова и България на 13 ноември, или поне такива заглавия се срещаха из медиите. Истината в двете страни обаче е доста по-сложна. Докато печелившите кандидати от изборите направиха приятелски жестове към Москва, нито един от двамата няма да направи радикални промени в геополитическата ориентация в краткосрочен план. Правомощията на президентите в двете страни са ограничени. Някои от техните привърженици изглежда се надяват, че Русия ще подпомогне относително слабите икономики на техните страни. Подобни надежди са обречени да доведат до разочарование.

Това се изтъква в коментар на авторитетното британско списание The Economist за току-що приключилите президентски избори в България и Молдова, завършили с успех на Румен Радев и Игор Додон.

Припомня се, че в Молдова победителят в надпреварата е лидер на социалистите, които са най-голямата партия в парламента, но не са част от настоящото коалиционно правителство. Той спечели 52,3 процента от вота срещу 47,7 на сто за опонента му Мая Санду, бивш съветник в Световната банка и образователен министър.

Хората на Додон докараха няколко хиляди жители от Приднестровието, отцепническа територия, контролирана от Русия, където избори не бяха организирани, в контролираната от правителството част на Молдова, за да гласуват. Санду би се представила добре сред молдовските граждани, живеещи на Запад, не и сред тези в Русия, но бюлетините в посолствата на страната в няколко западни държави са свършили или са изчезнали.

Изкушаващо е да се рисуват изборите като просто състезание между проруските и проевропейските политици. Но всъщност политическият живот в Молдова е доминиран от олигарси, мотивирани от финансови, а не от геополитически интереси.

Изданието изтъква, че ситуацията в България е също толкова сложна. Припомня се, че спечелилият изборите Румен Радев, подкрепен от социалистите, е бивш пилот на изтребител и командир на военновъздушните сили. Той победи кандидата, издигнат от партията на премиера Бойко Борисов, който вследствие на това подаде оставка.

Радев беше подкрепен от турското малцинство в страната, чиято основна партия (ДПС) има близки връзки с български олигарси и руски бизнес кръгове. Българските социалисти са подкрепяни от консервативни пенсионери и свързаната с Москва Българска православна църква. И все пак БСП, докато беше управляваща, се съгласи страната да приеме американски военни бази и прегърна членството в НАТО.

Българският анализатор Димитър Бечев е коментирал пред The Economist, че страната "може да има своя торта и да си я яде", оставайки лоялен член на ЕС и НАТО, докато същевременно има по-близки отношения с Русия. В действителност, според Бечев, позицията на Радев е малко по-различна от тази на Борисов. Както изтъкна Радев: "Доскоро пилотирах съветски изтребител. Завърших американска академия. Но аз съм български генерал. Моята кауза е България." По думите на Бечев, позициите на страната в следизборната ситуация ще бъдат определени "от и заради българските политици, а не заради Путин или Брюксел".

Заглавията, обявяващи, че проруски кандидати са спечелили президентските избори в двете страни, послужиха за "биене на камбаната" на Запад и за предизвикване на задоволство от Москва. Но реалността е, че политиката и в двете страни е задвижвана от вътрешни сили, най-вече от усилията на олигарсите да гарантират финансовите си интереси. Техните държавни ръководители са добре подковани в изкуството на играта на Запада и Русия един срещу друг. Очаквайте повече от това, вместо някакви драматични геополитически размествания.