Парламентът не прие на първо четене Законопроекта за Държавната агенция за разузнаване, предложен от Синята коалиция.

Въпросът за регламентацията на разузнавателните служби е изключително важен, изтъкна Волен Сидеров. Той посочи, че Атака ще подкрепи законопроекта, но според националистите трябва да има известни промени между първо и второ четене в частта за парламентарния контрол върху работата на Държавната агенция за разузнаване.

Социалистите се обявиха категорично против законопроекта на Синята коалиция.

Според Ангел Найденов в него има редица неясноти. Какви са сериозните цели, които си поставят вносителите на законопроекта, какво искаме да постигнем чрез създаването на Държавна агенция разузнаване, попита той.

Не съм хранил големи надежди по отношение на този законопроект, че мнозинството ще го приема. Това заяви от своя страна Димо Гяуров от Синята коалиция, който е вносител на законопроекта. Той поясни, че го е внесъл като позитивна провокация към управляващата партия с надежда тя да внесе свой законопроект за разузнаването. Гяуров призова мнозинството към разум и политическа воля, както и да приеме закона.

Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби, според вносителите, показва че в повечето случаи тя се дублира, като се изразходват средства, без да се постига желаната ефективност.

Въпреки изискването на Закона за отбраната и въоръжените сили устройството и дейността им да се регламентират с отделни закони, проекти на такива не бяха предложени. Поради тази причина все още не са предвидени онези мерки за граждански контрол върху дейността на тези служби, които да гарантират върховенството на гражданското общество, а това е основно изискване за хармонизиране на българското с европейското законодателство.

В тази връзка практиката в САЩ, Германия и други страни от Европейския съюз показва, че след обединяването на дейността на тези служби ефективността й нараства при общо намаляване на разходите.

Подобна организация е от интерес за България, като се има предвид, че страната е във валутен борд и под негативното въздействие на световната икономическа криза.

Реализирането й е единствено възможно с приемането на закон, който при отчитане на посочените обстоятелства и спазване на българското законодателство, да  гарантира върховенството на гражданското общество, да регламентира дейността и осигури спазването на предвидените права и задължения. Такова решение изисква създаването на нова структура, която в съответствие със Закона за администрацията следва да бъде агенция.

Изхождайки от предмета на дейност и правомощията, наименованието й може да се определи като Държавна агенция за разузнаване.

Изготвеният във връзка с тази обществена потребност проект на закон за Държавна агенция за разузнаване, според сините, освен че отговаря на основните изисквания към българското законодателство, отчита натрупания до сега практически опит, свързан със спецификата на дейността на българските разузнавателни служби. Той създава и възможности за рационалното използуване на специалистите в тази област, особено при анализа на придобитата разузнавателна информация, като предвижда и съответните гаранции за това.

Предлаганото решение за създаването на Държавна агенция за разузнаване, като единна структура, предполага по ефективното използване ресурса на сега съществуващите две разузнавателни служби и кореспондира с вече действащата единна структура за контраразузнаване, аргументираха се още сините.