Депутатите приеха на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Вносител е Министерски съвет. 

Народните представители гласуваха със 136 гласа "За", 9 следобед и 4 гласа "въздържали се". 

По време на дебатите депутатът от "Възраждане" Коста Стоянов постави редица въпроси и запита какво ще е влиянието върху хората, върху тяхното здраве, върху климата и земеделието. "Приоритетните зони не трябва да бъдат приоритет на инвеститорите, а за защита на гражданите, тяхното здраве и защита на българските земи", коментира народният представител.

Той не е против изграждането на паркове от ВЕИ, но е против да бъде направено без ясни правила и без стратегия. Коста Стоянов настоя за приемане на енергийна стратегия, ясни правила, оценка на всички земеделски земи и по този начин да се направи развитието на енергията от ВЕИ.

"Къде е енергийната стратегия, къде са законите за защита на земеделските земи", ядоса се Коста Стоянов. 

Народният представител от "Демократична България" Владислав Панев също участва в дебатите и заяви, че вижда колизия между законопроекта на управляващите и становището на МОСВ за създаване на Междуведомствена група за контрол в изграждането на паркове от ВЕИ. 

Депутатът от "Прогресивна България" и бивш служебен министър на земеделието Явор Гечев се обърна към "Възраждане" и заяви, че земеделските земи няма да пострадат от законопроекта. "Третирането на земеделските земи от този законопроект напрактика отсъства. Ако искате да защитите земеделски земи, ние сме готови затова, но това е политика, а не популизъм", добави Гечев. 

Със законопроекта се предлага и изпълнение на част от ключов етап 96 по Реформа 6 "Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници" от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на мярка 20 от същия за намаляване на административната тежест.

Законопроектът отразява и изменената с Директивата обща цел на ЕС за дела на енергията от възобновяеми източници от 42,5 процента, както и конкретно поставените цели за отделните сектори, в т.ч. сектор електрическа енергия, сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт.

За целта националната рамка се приспособява в следните направления:

  • улесняване използването на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, за използване и производство на енергия от възобновяеми източници в сградите и др.;
  • ускоряване на сътрудничеството между държавите членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници под формата на съвместни проекти;
  • допълване на изискванията за развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително насърчаване на участието на местните общности в реализацията на енергийни проекти в приоритетните зони;
  • предоставяне на възможност за прилагане на по-дълъг срок на валидност на становището за присъединяване по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна енергия;
  • стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия;
  • допълване на съществуващата уредба, свързана с гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници;
  • създаване на схема за задължения на доставчиците на горива;
  • създаване на механизъм, който да позволи на операторите на публично достъпни електрически зарядни точки да допринесат за изпълнението на задълженията, установени за доставчиците на горива, чрез осигуряване на електрическа енергия от възобновяеми източници;
  • развитие на отоплителните и охладителните системи, по-специално районните отоплителни и охладителни системи, с оглед на балансиране на електроенергийната система;
  • съобразяване на мерките за насърчаване с актуалните цели и измерители във връзка с намаляване емисиите на парникови газове и предотвратяване на загубата на биологично разнообразие.