„Финансовата ни система е здрава и стабилна. До този момент не се нуждаем от подкрепата на МВФ".

Това заяви премиерът Сергей Станишев в предаването „Календар" по Нова ТВ.

Станишев коментира публикация в „Дойче Веле", в която се казва, че България може да започне преговори с Международния валутен фонд (МВФ) за отпускане на средства и подпомагане на страната ни по време на световната икономическа и финансова криза. Станишев заяви, че България от много години е в тесни отношения с МВФ.

Преди няколко седмици на срещата на Г20 са били обсъдени много основни проблеми, както и нови, гъвкави инструменти за справяне с кризата, припомни Станишев.

МВФ е основната финансова институция, която може да подпомогне всички страни, посочи Станишев и подчерта, че финансовата организация одобрява политиката, която страната ни води. Премиерът обаче не изключи възможност за „някакво взаимодействие в перспектива" и евентуални разговори.

Динамиката в адекватното реагиране на кризата е голяма по целия свят, обясни лидерът на БСП и подчерта, че финансовата и икономическа криза се привнася отвън.

Той посочи, че първите засегнати предприятия са тези, чието производство е ориентирано навън. „Правим всичко възможно по силите на държавата. Друг план в момента няма, всичко останало са пожелания", категорично заяви премиерът.

Относно строителния бизнес и данните, че фалитите в сектора продължават да се увеличават, премиерът изтъкна, че България е доста по-добре подготвена за тази криза, заради натрупването на финансови резерви.

По думите му, политиката на правителството е добра, макар и силно критикувана. Натрупаният до момента излишък изобщо не е похарчен, категоричен е премиерът. Финансовите резерви, които са натрупани, дават възможност да се реагира на кризата така, че да бъдат заплатите, пенсиите и доходите на хората защитени.

Според него точно това сега дава възможност да се реагира и по отношение на строителния бизнес.

Станишев подчерта, че държавата не може изцяло да замени пазара и допълни, че инвестиционната програма на правителството набляга и на подобряването на благоустройството, ВиК системите и инфраструктурата.

Премиерът призна, че има много проблеми, но допълни, че парите, които се отделят за инфраструктура са с 20% повече от парите, заделени през изминалата година.

„Ако нямахме този резерв, нямаше да можем, да предприемем мярката за оборотни проекти и подпомагане на реалния бизнес - за малки и средни предприятия и т.н.", посочи Станишев.

Той обясни, че търговските банки преценяват съобразно риска и състоянието на предприятието как да отпускат средствата, разпределени между тях. 

Премиерът посочи, че се обръща голямо внимание и на още един елемент - националния план за заетост, който предвижда преквалификация и подпомагане на временно отпадналите хора от пазара на труда. Той посочи, че се предвижда актуализиране на тази програма. 

Премиерът разказа за едно от последните си посещения в шивашко предприятие за детски дрехи в Берковица, където повече от 100 работнички минават обучение по програма, финансирана от ЕС за развитие на човешките ресурси.

Премиерът посочи още, че за 10 години българското земеделие е получило 1 млрд. лв. от предприсъединителните фондове, а за една година от членството на България в ЕС българското земеделие е получило 1,250 млрд. лв.

„Парите идваха от фондовете на ЕС и от допълнителни национални доплащания от бюджета. Една програма, която работи, е програмата „Развитие на селски райони".

Ако през май миналата година бяха одобрени договори за 100 млн. лв., то сега са одобрени договори за 2 млрд. лв. Предстои реализирането на договорите", посочи премиерът.

Сергей Станишев обясни, че парите се изплащат за изработени проекти и изтъкна, че най-важната част е реализацията на самите договори от изпълнителите и бенефициентите - фирми, неправителствени организации и общини.

Истинският резултат от усвояването ще е на финала, смята лидерът на БСП и сравни ситуацията с футболен мач.  

Станишев беше категоричен, че усвояемостта на парите от ЕС се определят за седемгодишен период и усвояването на средства от страна на България ще се отчете в края на седемгодишния период, т.е. през 2013 година.