За първия работен ден на новото 47-о Народно събрание омбудсманът Диана Ковачева поздравява депутатите с писмо, в което изброява топ проблемите на българските граждани. Тези проблеми са синтезирани на база 13 000 сигнала, постъпили в институцията на омбудсмана през годината, както и на близо 60-те хиляди души, които са потърсили подкрепа за свой проблем в институцията.

"Това са въпроси, които не търпят отлагане и са във Вашата компетентност като народни представители", посочва Дияна Ковачева.

На първо място тя е поставила лавината от жалби във връзка с високите цени на природния газ, електрическата и топлинна енергия и значителния ръст на общата инфлация. "Не само от социално уязвимите групи, но и за много домакинства, разходите за комунални услуги се оказват непосилни." Ковачева е обезпокоена и от прогнозите за ново, шоково поскъпване на електрическата енергия и на топлинната енергия за бита от 1 януари 2022 г., затова и припомня данните на Евростат още преди разпростирането на пандемията, че 51% от населението на България студува и не може да осигури топлина за дома си адекватно.

В тази връзка тя настоява за въвеждането на нови мерки чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като например - замразяване на енергийните цени за зимните месеци, удължаване срока на плащане на задълженията към доставчиците на обществените услуги, да не се изключва услугата при неплащане на задължения, включително и възможност за тяхното разсрочване. Омбудсманът предлага и в Закона за енергийната ефективност формулиране на понятието "енергийна бедност" и създаване на механизми за по-адекватна и навременна енергийна помощ, а в Закона за данък върху добавената стойност - намаляване на ДДС за енергията.

Омбудсманът припомня и че години наред жалбите срещу ВиК операторите и лошото качество на услугата са на първо място сред всички останали в институцията затова е нужен нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който да защитава в достатъчна степен правото на потребителите да получават качествена услуга на икономически обоснована цена.

Останалите належащи проблеми според писмото на омбудсманът Диана Ковачева са:

Задълбочаващите се проблеми на гражданите с фирмите за събиране на вземания, т. нар колектори, и на фирмите за бързи кредити, където трябва да се въведат правила за дейността на колекторите и да се засили контрола върху тези дружества.

Доц. Диана Ковачева поставя акцент и върху проблемите на гражданите в изпълнителното производство с регламентирането на допълнителни възможности за защита. Подчертава и необходимостта от изричната нормативна уредба на т.нар. личен фалит за разрешаване на проблема с "вечния длъжник". България е единствената европейска държава, която няма такъв приет и действащ закон, а в същото време е на челните места в класацията на лошите кредити в Европа.

Правата на пенсионерите. Необходими са действия, които да гарантират, че средната и минималната пенсии няма да са по-ниски. Повече от 5 000 пенсионери са поискали преизчисляване на пенсиите на база средноосигурителния доход за предходната година. Според Ковачева е необходимо да се предвиди възможност всички добавки към пенсиите като антикризисна мярка изрично да бъдат законово регламентирани като несеквестируеми.

Размерът на предоставяните социални помощи, които се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход. "Гарантираният минимален доход последно е определен през 2018 г. на 75 лв. и не е актуализиран в условията на пандемия от COVID-19. Целта на минималния доход е да създаде увереност, че осигуряването му е достатъчно за задоволяване на основни жизнени потребности. Въпреки това обаче реалността е друга и все още една четвърт от хората в страната живеят с доходи под линията на бедност", пише доц. Ковачева.

Облекчен ред за получаване на лекарствени продукти, включително служебно удължаване от НЗОК на срока на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти. Сред основанията за това предложение е и временно преустановеното провеждане на планов прием в болниците. Това е особено належащо в условията на пандемия, когато е необходимо да се осигури реален достъп до безплатни лекарства за домашно лечение, пише Ковачева. Необходимо е също да бъде осигурен достъпа на гражданите, след приключване на активното им лечение, до достатъчни по обем и продължителност продължително лечение, рехабилитация, палиативни и здравни грижи. Жалбите и сигналите показват, че заплащането им е непосилно за голяма част от пациентите и техните близки", посочва Доц. Ковачева.

Трудовите правоотношения във времето на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. Ковачева настоява за увеличаване размера на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж по време на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, включително за създаване на ред за заплащане от държавата на здравните осигуровки на лицата, ползващи неплатен отпуск поради обявеното извънредно положение.

Правата на хората с увреждания. Особено остро стои въпросът за реформа в медицинската експертиза и експертизата на работоспособността.

Проблемът с домашното насилие. За последните 2 години - от началото на пандемията от COVID-19 и по данни на гражданския мониторинг, убитите в партньорска връзка жени са близо 50, като две от жертвите са от последните десет дни. Според данни на МВР през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничителни заповеди, като 349 са за насилие, упражнено спрямо мъже и 898 за насилие, упражнено спрямо деца. През 2020 г. Министерството на правосъдието е изработило проект на ЗИД на Закон за защита от домашно насилие, който отлежава и все още не е внесен за разглеждане в парламента.

Морално остарелият Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който действа от 1958 г., и приемането на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, с който да се създадат адекватни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с международните стандарти за защита правата и интересите на детето.

Накрая общественият защитник обръща внимание и на факта, че през 2021 г. Конституционният съд се е произнесъл по пет искания за противоконституционност на омбудсмана като установи противоречие с Основния закон.

"Това следва да се има предвид при бъдещата законодателна дейност на 47-ото Народно събрание в контекста на Решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд. В същото се постанови, че Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие и Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон", завършва доц. Ковачева.