Българският принос в изпълнението на глобалните цели за устойчиво развитие на ООН обсъдиха участниците в срещата под надслов: "Да преобразим нашия свят: Програма 2030 за България". Дискусията се организира от Дружеството на ООН в България, което навършва 70 години от основаването си.
България се присъедини към глобалните цели през 2015 г. Програмата на ООН за устойчиво развитие съдържа 17 глобални цели.
Участниците в дискусията отчетоха, че у нас все още няма координационно звено или механизъм за координиране на целите за устойчиво развитие.
Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб в България, посочи, че само 7 години след създаването на българското дружество през 1948 г., страната ни става член на ООН. Той отбеляза, че ООН навлиза в интересен етап на развитие на системата си.
Като принос към изпълнението на глобалните цели за устойчиво развитие Соломон Паси посочи въвеждането на единно зарядно устройство за масовите телефони, което спестява в европейски план 51 хиляди тона - отпадъци - жици и кабели и над 13 млн. тона вредни въглеродни емисии. По думите му само реализацията на тази идея може да бъде отчетено като принос в постигането на глобалните цели 8 - 11 и 15 (съответно икономически растеж, устойчиви градове и общности, живот на земята).
"По наше предложение бе въведен универсален достъп до Wi-Fi", коментира Паси. По думите му ЕК е отделила близо 120 млн. евро за въвеждането му в между 6 и 8 хиляди общини на ЕС.
Паси посочи, че следващата инициатива, която предвиждат да предложат и която се е възприела вече като политика от страна на министъра на туризма Николина Ангелкова, е въвеждането на единен номер на рецепциите в хотелите, които да се избират с номер 9 във всички хотели. Идеята хрумва след инцидента с българския актьор Христо Мутафчиев, който получи инсулт и в този момент не е могъл да се обади и да поиска помощ, защото не е знаел кой е номерът на рецепцията.
Сред последните две най-атрактивни инициативи на президента на Атлантическия клуб в България е борбата за европейска регламентация срещу деградацията на почвите, която годишно коства около 40 млн. лв. разходи и стандартизация на дистанционните управления на телевизорите. Соломон Паси бе категоричен, че фирмите производители на телевизори, могат да печелят от друго вместо да произвеждат ненужен електронен отпадък.
"Неправителственият сектор може да направи страшно много неща. В ЕС имаме такива огромни възможности", коментира още Паси. По думите му реформата на ООН може много по-лесно да тръгне през Брюксел, отколкото през София.