Опозицията във вътрешната парламентарна комисия скочиха на антитерористичния закон и го определиха като недоносче.

13 обаче бяха "за" и 4 "въздържал се" и така законът мина на първо четене и през последната парламентарна комисия. Сега на ход е пленарна зала, където законът може да мине още следващата седмица.

Левицата се обяви против бързината, с която се внася антитерористичния закон. Такъв закон трябва да бъде приет, призна социалистът Иван Иванов. Според него обаче не била проведена подробна дискусия по темата. Имало и спорни трактовки в текстовете, по мнението на народния представител.

Службите трябвало да насочат силите си по бежанския поток през границите ни. Над 2/3 от мигрантите, които биха могли да имат рисков профил били залавяни в страната и на изход от България. Иван Иванов поиска повече пари за службите ни за сигурност.

Червените смятат, че не са ясни формулировките за тероризъм и терористична заплаха. Атанас Мерджанов определи закона като извънреден и нямало как да се убеди обществото, че не се бърза с него.

След законите за службите, приети миналата година, кабинетът трябвало да се замисли за финансовото и кадрово обезпечаване на службите за сигурност.

70% от постановките в закона се покривали и в сега действащите закони. Този закон кого ще обслужи, попита червеният депутат и поиска отговор дали законът ще развърже ръцете на службите. Такъв тип законодателство привлича тъкмо интереса на терористите, заяви Атанас Мерджанов.

Браво, че имаме такъв закон, опонира му Валентин Радев от ГЕРБ. Законът е стъпка напред в борбата с тероризма според него. Много си е навременен законът, според мен е добър, категоричен е Радев. 39% от закона акцентира на превенцията, е изчислил депутатът. Нямало нищо извънредно в законът. Най-важното е правото на живот, смята депутатът.

Това е лошо законодателство, включи се и реформаторът Атанас Атанасов, който също не харесва закона. 10 страници от общо 30 в закона било преходни и заключителни разпоредби.

Дяволът е в детайлите, предупреди той. Антитерористичният закон бил недоносче, според него.

Светослав Белемезов от АБВ подчерта рисковете от тероризъм. Цитира и отговор до него от премиера Бойко Борисов, от който става ясно, че от началото на 2015 г. до 12.03.2016 г. службите за сигурност и обществен ред са извършили необходимите проверки на 18 408 лица, търсещи закрила и мигранти, влезли незаконно в страната.

За 577 от тях са придобити данни, че с действията си могат да поставят в опасност сигурността и интересите на българската държава, поради което са предприети мерки за недопускане легализиране на пребиваването им у нас.

На 56 лица, оценявани като опасни за националната сигурност, са наложени принудителни административни мерки „експулсиране”, „отнемане на правото на пребиваване” и/или „забрана за влизане в страната”.

Припомняме, в проектозакона за оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на заплаха:

1. ниско ниво на заплаха - „Трето ниво”; 2. високо ниво на заплаха - „Второ ниво”; 3. много високо ниво на заплаха - „Първо ниво”.

За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност:

1. „Зелена степен“ - постоянна готовност; 2. „Жълта степен“ - предупреждение; 3. „Оранжева степен“ - повишена готовност; 4. „Червена степен“ - реагиране.

Крайната цел на противодействие на тероризма е защитата на основните права на гражданите и по-специално правото на живот и правото на физическа неприкосновеност, обясни и заместник-вътрешният министър Красимир Ципов.

Превантивните мерки по закона ще се прилагат за срок от 6 месеца. Тези мерки са с цел да се предотврати участието на лице в тероризъм, както и да се предотврати опасността от извършване на терористичен акт.

Те включват забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица без разрешение, както и периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител.

Председателят на ДАНС Димитър Георгиев заяви: „Този закон дава инструменти за работа на компетентните структури в държавата”.

Той защити предвидената мярка за внедряване на агенти на прикритие. Това щяло да помогне за документирането престъпното деяние на терористите. Всички заложени в закона норми са инструментариум да бъдем по-ефективни, посочи Георгиев.

Службите били готови да помогнат за доусъвършенстване на закона, така че той да е от полза на държавата и обществото.

Разузнавач номер едно Драгомир Димитров също подчерта необходимостта от специално законодателство в сферата. В периода 2013-2015 година голяма част от държавите от Западните Балкани приеха закон за чуждестранните бойци, обясни той.

И в Босна, и в Косово, и в Македония броят на лицата, които се присъединяват към терористични екстремистки организации е намалял, каза шефът на ДАР. Данните за тази тенденция била на съответните служби.