Движението за права и свободи е изпълнило целта, за която е било създадено.
Това заяви един от основателите на партията Неджметин Хак, цитиран от БНР.
Според Хак обвиненията, че ДПС е етническа партия, са неоснователни.
Той коментира и идеята, че е възможно да се организира нов Възродителен процес, станала популярна около обявения референдум за новините на турски език по националната телевизия.
"Този въпрос е много тънък и според мен, ако някой се хване на тази въдица - да се опита да направи втори Възродителен процес - трябва много сериозно да си помисли. Вече не сме в онзи строй и виждаме света като това, което е", коментира Хак.
Той посочи още, че „ние" (турското етническо население ) няма намерение да издържим тази "погнуса, която се извърши срещу нас - да се подиграят с нашето човешко достойнство".
От момента на създаването на партията преди 20 години досега няма достоен кандидат за мястото на лидера Ахмед Доган, смята Неджметин Хак.
USD
CHF
EUR
GBP
superman7
на 04.01.2010 в 10:23:06 #4ние знаем, че всички турци са талибани и ислямски терористи. и са готови на терористични атаки. очакваме дпс да започне такива за да могат по лесно да си отидат в турция. щото дпс са обикновени мюсюлмански терористи.
антим
на 04.01.2010 в 10:20:28 #3Типична ДПСарска простащина. Тези мангуси все още си мислят, че могат да ни изнудват.
nono
на 04.01.2010 в 10:18:24 #2Пътуване из Новата Европа* - България влезе в Европейския съюз през 2007 г, но не успява да се освободи от хватката на бившия голям комунистически брат. Битието, начинът на живот и търговията напомнят за Русия. Това отчайва дипломатите от старата Европа, които работят на място. Ох, как вдигат пара нашите европейски дипломати в София. От едно посолство в друго се носи хор от оплаквания, недоволство и даже отчаяние. Разказите са точно едни и същи: "Мафия, няма правосъдие! Не искаме руски модел в Европейския съюз!" Впрочем, ако нещата не се променят бързо, всички наши дипломати ще пазят твърдо ключа от 10-те милиарда евро отпуснати от Европейската комисия на България. Като че ли това е Конго! София все пак не е Поант-Ноар**. Столицата на тази България с малко повече от осем милиона население е доста по-развита от Букурещ, например. Нейните жители, въпреки цифрите обявени от икономистите, показват стил на живот който няма какво да завижда на нашите големи провинциални градове. Блоковете по кварталите не са запуснати като в Будапеща. Но България минава за "див изток" (far-east), който даже не можем да се осмелим да сравним с Румъния и Унгария. Всичко, за което западноевропейците не си позволяват да упрекнат тези две страни, е резервирано за българите. Наистина, революцията от 1989 г. в София е просто дворцов преврат, след който бившите управляващи комунисти, сега социалисти, си разделят богатствата на страната. Но точно същото се случи и в Букурещ и в по-малка степен в Будапеща. Колкото до етническият национализъм, с който всички екс-комунисти си служат, за да прикрият обръщането на сакото, тук той е бил антитурски. Днес той е спомен. От 1989 г мюсюлманите и турците имат същите права, както и другите българи. Откъде тогава идват упреците на европейците към българите? Разбрах го като присъствах на една изложба на италиански бижута в моден магазин в София. Френско шампанско и ирански хайвер. Високи манекенки, облечени от Дрис ван Нотен и Диор посрещат гостите, които пристигат в коли с шофьори. Охраната чака отвън на студа. През витрината тя наблюдава "шефките", които се целуват с "най-добрите си приятелки" под светкавиците на фотографите. Атмосферата е съвсем в духа на наследниците на апаратчици в модните места в Москва. В една страна, в която половината от населението живее под прага на бедността, това е едно от нещата, които притесняват нашите дипломати. България е част от Европейския съюз, но живее "а ла Рюс". И това не минава. Кортежи от бронирани коли Тези, които могат демонстрират богатство. Такива са кръстниците, които се движат с кортежи от бронирани коли. Те държат феодално цели градове, даже и региони. Разпределят си обществени поръчки, въртят пари в техните си кланове. И толкова по-зле за останалите. България е малко като Сицилия на Европа през миналия век. Само че нашата периферия днес не е Палермо, Ирландия, Шотландия или Пелопонес, а Русия. Намирам в София тази линия на разлом, на културна особеност, която никъде не съм чувствал толкова силно в Централна Европа. Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария, Чехия, Словения и Румъния подчертано обръщат гръб на Русия. Те откровено я мразят, дори да са принудени да се съобразяват с нея заради енергийните доставки. Сърдитостта им се поддържа до степен да харесват Германия въпреки ужасните спомени оставени от нацистите. В София привличането и отблъскването се съчетават. Но в управленските среди преобладава симпатията. Миналия февруари в Москва, българският президент Георги Първанов откри годината на България в Русия. Той припомни, че "времето не може да изтрие добрия спомен за руските войници, които се сражаваха за свободата на България." Декларации, които не са мислими за останалите страни от Централна Европа. Във Вилнюс естонците*** дори преместиха паметник на руските войници. България според оценката на много дипломати все още е сателит на Русия. Отпечатъкът оставен от Съветския съюз е дълбок. В София той е имал тежка ръка след 1947, защото страната е била във войната срещу СССР и местните комунисти са били в слаба позиция. Тази жестокост е оставила следи в съзнанията. "Дисиденството в България е загинало в концентрационните лагери в самата България - казва Георги Жечев, професор в Софийския университет - Нашата история е серия от катастрофи, които вечно се повтарят. Ние винаги сме били под иго." Александър и Мария Вазови на 81 и 75 години ме интересуват, защото са от поколението, върху което се е стоварил с пълна сила камшика на комунизма. Те имат повече право да съдят какво е станало по-добре или по-зле в живота им за последните 20 години. Той с хубавата си усмивка е малко глух, резултат от немската бомба, паднала в близост до убежището, където се криел със семейството си. Бивш преподавател по руски, Александър е обвинен в "организиране на посещения на църкви с учениците" и е принуден да напусне преди да се пенсионира. Кокетният им апартамент е пълен с книги и със стилни произведения на български художници. Мария сервира кафе и бисквити. Александър събира трохите и ги слага в една кутия. "Стари рефлекси" - извинява се той с усмивка. Слушам го в продължение на час, два... Имам усещането, че съм в Хавана или, че препрочитам "Кучешко сърце" на Булгаков. Подтискащо е. Той ми разказва за училищните програми, които трябвало да бъдат одобрени от Москва, за съседите по етаж, които пишели доноси за най-малките детайли от ежедневието, за посещенията в комитета на Партията в София, за мъката на хората, които не са смеели да изразят друго мнение освен това, което е прочетено във вестника на Партията или това, което са чули по радиото. Спира да говори и отпива от кафето, след което ме поглежда и казва: "След 1989 г. отидох да прочета досието си в тайните служби. Имаше 78 страници с доноси отвсякъде. Оказва се, че съм живял без приятели" След дълга пауза продължава: Днес можем да говорим свободно, но в политиката са същите лица. Без радикални мерки нищо няма да се промени. България сега
Бойчо
на 04.01.2010 в 10:11:24 #1Напълно безсмислена публикация на простотии.