Папа Франциск пожелал сближаване с източноправославната църква

Желание за сближаване на римокатолическата и източноправославната църква е изразил папа Франциск. Това стана ясно от думите на президента Румен Радев след среща с главата на Римокатолическата църква във Ватикана.

"Папата има желание нашите църкви да се сближават още повече, ние имаме повече от хилядолетна история в нашите отношения, започнали още от времето на Княз Борис при покръстването на българите IX век", каза Радев.

Преди срещата президентът Радев присъства и на Литургия в базиликата "Сан Клементе", където светите братя Кирил и Методий са служили за първи път на славянски език след благославянето на азбуката и книгите от римския епископ папа Адриан II. Литургията бе отслужена от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний.

За България е огромно признание, че днес за пръв път се провежда служба от български архиепископ в базиликата, където са служили нашите Свети братя Кирил и Методий, информираха от прессекретариата на държавния глава.

"С подкрепата на папата и на държавния секретар на Ватикана все повече католическата църква се отваря за наши източноправославни служения не само тук, а и навсякъде по Европа", заяви Румен Радев. По думите му, това е голяма подкрепа за единението на нашите общности по света.

В базиликата "Сан Клементе" държавният глава отдаде почит пред мощите и гроба на Свети Кирил.

След срещата си с главата на Римокатолическата църква президентът Радев посочи, че папа Франциск взима активно отношение по всички съвременни проблеми, като на срещата са обсъдили "съвременния бич на държавността - корупцията, не само в държавните ръководства, но и в църквата".

"Папа Франциск днес посочи и че "дяволът влиза в човека през джоба му", каза Румен Радев. Имаме повече от хилядолетна история в нашите отношения. Те са започнали още по времето на княз Борис, при покръстване на българите - IX век, допълни той.

Това е третата среща на президента с главата на Римокатолическа църква. Подаръкът, който Радев поднесе на папа Франциск, е икона - домашен триптих от Тревненската школа. Композицията е изготвена от българския историк Румен Манов. Тя обединява български икони и символи и католически символи върху седеф, изработени в България. На нея са монтирани символи на християнското изкуство, използвани от католическата общност в България.

Главата на Римокатолическата църква пожела на българския народ за здраве, благополучие и просвета, каза Радев пред журналисти след аудиенцията си във Ватикана.

По думите на държавния глава традицията, установила се през последните десетилетия - приемът на българска делегация на най-високо държавно ниво на аудиенция във Ватикана, е важен знак за признание не само за делото на братята Кирил и Методий, а и за ролята на България в световното културно пространство в днешния съвременен свят, цитират от прессекретариата на държавния глава.

Източник: Администрация на президента

Българският президент се срещна и с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин.

В апостолическата библиотека президентът разгледа фрагменти от най-старата история на България, написана преди повече от 350 години от архиепископ Петър Богдан Бакшич. Трактатът "За древността на бащината земя и за българските дела" е написан от родения в Чипровци архиепископ Петър Богдан Бакшич.

Ръкописът на Петър Богдан има невероятно значение за нашето осъзнаване като българи и нация и за започването на нашето възраждане, заяви президентът. Той акцентира, че трактатът на Петър Богдан предшества "История Славенобългарска" на отец Паисий. "Този труд е за древността на бащината земя и за българските дела, това е изключително силно послание за свобода, за чест, достойнство, за ценности, за осъзнаването, за идентичността на един народ", заяви Румен Радев.

Ръкописът се съхранява в библиотеката в Модена, а от Администрацията на президента организират той да бъде показан в България за месец, съобщи Румен Радев.

На хълма на гарибалдийците българската делегация положи венци пред паметника на Капитан Петко войвода. Днес президентът положи венец и пред паметника на Иван Вазов и паметника на Св. Св. Кирил и Методий, който е в двора на българското посолство в италианската столица.

Източник: Администрация на президента

Припомняме, основните разлики между Православната църква и папизма, според "Двери.бг", са в учението за нетварната същност и нетварната енергия (действие) на Бога. Докато православните вярваме, че Бог притежава нетварна (несътворена) същност и общува с творението и човека чрез своята нетварна енергия, папистите вярват, че нетварната същност в Бога е тъждествена с нетварната Му енергия (actus purus), а Бог контактува с творението и човека чрез свои сътворени енергии. Тоест вярват, че у Бога съществуват и тварни енергии. Следователно те считат за нещо сътворено Божията благодат, чрез която се освещава човекът. Но така човекът не може да се освети и да се обожи.

От това основно учение за тварната благодат произхождат учението за изхождането на Светия Дух от Отца "и от Сина", за чистилището, за непогрешимостта на папата и т. н.

Основна разлика между Източната и Западната Църква е и Filioque, тоест учението за изхождането на Светия Дух от Отец "и от Син", вследствие на което се принизява единоначалието на Отец, отхвърля се съвършеното равенство на лицата в Св. Троица. Ако съществува такова единство между Отец и Син (от които едновременно изхожда Св. Дух), то Синът се принизява в отличителното Му качество да се ражда, подценява се Св. Дух като неравносилен и единославен с останалите лица на Св. Троица, тъй като Той се явява "безплодно Лице" (πρόσωπο στειρό), гласи догматическият поглед на различията между двете Църкви.