Конституцията, приета на 12 юли преди толкова години е валидна и днес, припомни от своя страна лидерът на БСП Сергей Станишев по време на конференция „Парламентарната демокрация - настояще и бъдеще на България", която се проведе в Народното събрание.

Форумът е организиран от Сдружение „Конституционализъм и демокрация" и е по повод 20 години от избирането на 7-то Велико народно събрание.

Разбира се, тя (конституцията) не е свещена крава, допълни Станишев.
Той изтъкна, че основният закон на страната ни се е родил трудно, в борби и противоречия, но се е превърнал в основен стожер на българската демокрация, на социалната държава и парламентарния характер на българската демокрация.

Сергей Станишев поздрави всички участници в 7-то ВНС. На тях дължим много, тъй като никак не беше лесен този процес, каза още той.
Станишев припомни драматичните моменти, когато се е приемала българската Конституция, палатковите лагери и протестите.

За последните 20 години имаше много тези за характера на управление на България, посочи още лидерът на БСП. В крайна сметка, по думите му, е изработен "комплексен документ, сложно балансиран, но работещ".

Прожектиран бе документален филм за онова време, в което се е раждала новата българска Конституция.

Конституцията от 12 юли 1991 утвърждава общочовешките ценности, категоричен бе и омбудсманът Гиньо Ганев, според който е добре да се връщаме към онези дни. Тогава, според него, сред омразата все пак е надделяло държавническото чувство.

Тази Конституция се оказа юздите, шпорите на мирния преход, категоричен бе омбудсманът.

Конят не е буен, г-да, иска грижа и привързаност, обърна се към присъстващите Ганев. Конституцията не е просто норма, която трябва да се преподава и внушава, изтъкна той. Според него тя трябва да се познава не само като факт, а и като дух.

Според омбудсмана всеки гражданин трябва да направи своя прочит, вътре в себе си, на Конституцията. Конституцията трябва да стане стълба, около който се събира цялата нация, смята още Гиньо Ганев.

Относно различните форми на държавно управление, той изтъкна, че 7 ВНС е обсъждало 16 проекта за основен закон на страната. В нито един от тях обаче, не се е предлагало друга форма на управление освен парламентарна република.
Парламентарният режим беше единственият, който можеше да се установи, смята Ганев.

Според него не е вярно твърдението, че днешната Конституция се е родила, за да обслужи прехода.

Лютви Местан от ДПС посочи, че декларацията за годишнината от свикването на 7 ВНС не е успяла да обедини депутатите. По-голямо разединение той прогнозира догодина, когато ще се отбележат 20 години от приемането на основния закон.
„Политическите ни страсти догодина ще ни разделят повече, отколкото заслужава основния ни закон", изтъкна депутатът от ДПС.
Той също коментира дебатите около това какво да бъде държавното управление в страната след разпада на комунизма с въпрос: "Каква друга демокрация, освен парламентарна?".

Днес парламентарната демокрация не се радва на особено висок рейтинг, констатира и Георги Пирински. Според него трябва да се отговори на въпросите, какво очакват гражданите, какви са предизвикателствата пред парламентарната република, защо НС продължава да е с най-нисък рейтинг.

"Ела зло, че без теб по-зло, по думите на Пирински, не трябва да е аргументът, че на страната й трябва парламент.

Президентска република, полупрезидентска или парламентарна република - върху това акцентира и Желю Желев, първият демократично избран президент на страната. Според него полупрезидентският режим на Де Гол е бил подходящ за 90-те години на 20 век. Затова и много страни в преход са се насочили към него.