Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина обяви, че на 23 ноември в автономната Република Сръбска ще се проведат предсрочни президентски избори. Решението цели да сложи край на политическата криза, след като проруският националист Милорад Додик бе отстранен от президентския пост, но отказа да се оттегли, предава "Ройтерс".
Кризата се смята за една от най-сериозните в Босна от войните през 90-те години. Опитите на босненските сърби за засилване на сепаратисткия курс се определят като най-голямата заплаха за мира на Балканите от подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г.
По-рано тази година Додик бе осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност заради неподчинение на решения на Конституционния съд и заповеди на международния върховен представител Кристиан Шмит. Апелативен съд потвърди присъдата този месец, но Додик я отхвърли и заяви, че ще остане на поста, докато има подкрепата на парламента на Република Сръбска.
Миналата седмица Додик инициира референдум, насрочен за 25 октомври, с въпрос дали жителите на региона подкрепят мандата на Шмит и признават съдебното решение срещу него. Парламентът на Република Сръбска отхвърли легитимността на върховния представител, отказа да приеме присъдата срещу Додик и се противопостави на провеждането на предсрочни избори, като дори забрани местна предизборна кампания.
В същото време Додик започна и промени в местното правителство, доминирано от неговата партия Съюз на независимите социалдемократи, за да изгради по-широка коалиция. Това доведе до оставката на премиера Радован Вишкович и номинирането на министъра на земеделието и горите Саво Минич за премиер.
Република Сръбска е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина заедно с Федерацията, споделяна от бошняци и хървати, съгласно Дейтънските споразумения, сложили край на войната от 1992-1995 г., при която загинаха около 100 000 души, а близо 2 милиона бяха разселени.
USD
CHF
EUR
GBP
