Президентът на Република Сръбска Милорад Додик обяви късно в сряда, че ще поиска народна подкрепа чрез референдум относно продължаването на своя президентски мандат. Това изявление дойде само часове след като Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина официално му отне правомощията, позовавайки се на влязла в сила присъда от една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност, пишат боснеските медии.

Додик беше осъден за неспазване на решенията на върховния международен представител в БиХ, германеца Кристиан Шмит, чиято легитимност ръководителят на Република Сръбска системно оспорва.

"Мандатът ми е даден от народа, затова именно народът ще реши дали да го запазя", заяви Додик на пресконференция след среща на лидерите на управляващата коалиция в Баня Лука. Той посочи, че референдумът ще се проведе въз основа на решение на Народното събрание на Република Сръбска.

Съгласно изменения в Закона за референдум и гражданска инициатива, приети през юни 2024 г. в Република Сръбска, за валиден референдум вече се изисква мнозинство от гласувалите, а не от всички вписани в избирателния списък - сериозна промяна, която улеснява провеждането на допитвания.

Додик подчерта, че управляващата коалиция остава "решена да защитава конституционната и Дейтънската позиция на Република Сръбска, която, според него, е сериозно застрашена от действията на Кристиан Шмит". Той отново заяви, че Шмит не е легитимен, тъй като не е утвърден от Съвета за сигурност на ООН.

"Бошняшките партии искат да ме елиминират от политиката, но аз няма да напусна Република Сръбска", заяви още Додик.

Междувременно адвокатът на Додик - Горан Бубич - е подал искане до съда в Сараево присъдата му да бъде заменена с глоба от 36 500 конвертируеми марки (около 18 700 евро). Босненското законодателство позволява присъди до една година да бъдат "откупени" срещу парична санкция.

Политическото напрежение в Босна и Херцеговина остава високо, като този ход на Додик се разглежда от анализатори като нов етап в дестабилизирането на следвоенния конституционен ред, заложен в Дейтънското споразумение. 

Додик вече получи подкрепа от Русия, Сърбия и Унгария и дори посети Будапеща след обявяване на съдебното решение. Заради правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН едва ли световната организация ще може да вземе решение по въпроса.

Додик от години е обект на международни критики и поради публичното си отричане на геноцида в Сребреница, където през 1995 г. силите на босненските сърби убиха над 9 000 мюсюлмански мъже и момчета - престъпление, признато от ООН за акт на геноцид.

През март съдът издаде и международна заповед за арест, след като Додик напусна страната въпреки вътрешната забрана. Интерпол обаче отказа да публикува т.нар. "червена бюлетина".

Русия, Сърбия и Унгария подкрепиха Додик след осъдителната присъда

Русия, Сърбия и Унгария подкрепиха Додик след осъдителната присъда

Той обви, че няма да се оттегли от поста си