Депутатите подхванаха промените Закона за здравното осигуряване, които предвиждат въвеждането на втори подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Според вносителите от БСП през последните години се отчита ясна тенденция към Националната здравноосигурителна каса да се учредяват или прехвърлят редица нови дейности, при което упражняването на ефективно ръководство и контрол от страна на управителя и един подуправител става все по-трудно.
Вследствие на състояния на конюнктурни усложнения и политически кризи неведнъж се е налагало здравноосигурителния фонд дълго време да бъде управляван само от едно лице, поради невъзможност да бъде започната и завършена процедура по избор на нов управител, което крие огромни рискове за функционирането на здравноосигурителната система на страната, става ясно още от мотивите на вноосителите.
След установяване на изборност и за длъжността подуправител, вероятностите от изпадането на обществения фонд в състояние на управление само от едно лице се увеличават значително. Регулярността в решенията, административните актове и разплащанията, които изпълнява НЗОК, е с определящо и решаващо значение за функционирането на системата на здравеопазване на България.
Упражняването на правомощията на управителя, респективно на подуправителя на НЗОК, се осъществяват в рамките на месечни, дори седмични или 15-дневни срокове и периоди, като тази регулярност следва да бъде гарантирана с цел да не се допуска спиране или блокиране на дейността на лечебните и здравните заведения в страната. Левите са на мнение, че разпределението на функциите на НЗОК между двама подуправители би довело до по-задълбочен надзор върху тяхното изпълнение.
Според специфичните области на професионалния опит и квалификация на двамата подуправители ресорите между тях, както и конкретните функции и компетентности, ще могат да бъдат разпределяни по-ефективно и да се постигне в пълнота наблюдение и управление на различните направления в НЗОК по отношение дейността на 28-те Районни здравноосигурителни каси (РЗОК) от едната страна и на специализираната администрация от друга.
Това се налага поради факта, че функциите на специализираната администрация в централното управление на НЗОК и тези на 28-те РЗОК са различни по своето естество и същност.
По-късно депутатите приеха на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), като с тях отново се въвежда лимит на лечение, предаде "Лекс".
Преди година Конституционният съд отхвърли разпоредбата от ЗЗО, която от 2019 г. забраняваше на болниците да се плаща за надлимитна дейност, депутатите отново въведоха лимити за лечение.
Но според приетите днес промени в чл. 59 от ЗЗО, който е част от раздела в закона, посветен на договорите между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, лимитите на лечение отново се връщат. В него се създава нова ал. 7а, която предвижда: "Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на стойностите, определени в договорите по ал. 1 и в съответствие с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7."
А в съществуващата алинея 7, която урежда част от изискванията за договорите с касата, се предвижда, че в тях се определят и "стойностите, определени по реда на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, които са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ".
Промените бяха приети с 116 гласа "за", които бяха на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало, 52 "против" от ПП-ДБ, "Възраждане" и "Величие" и 25 "въздържал се" от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ.
Промените в Закона идват, след като управителят на НЗОК Петко Стефановски съобщи, че се очаква преразход от 270 млн. лв. за болнична помощ.
"Лекс" припомня и мотивите на Конституционния съд за отмяна на наредбата за лимит на лечението. Според съда въвеждането на лимити е неподходяща мярка, за да се регулира разходването на ограничения ресурс за здравеопазване и подчертава, че "въвеждането на лимити на отделните лечебни заведения не може да намали броя на пациентите (и разходите за лечението им), а само ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало определения му административно лимит към друго, което не е. Ето защо лимитите на извършваната от изпълнителите на медицинска помощ дейност не представляват мярка, която води до ограничаване разходите на НЗОК или до тяхното по-добро планиране".
Освен това КС посочва, че прилагането на абсолютната забрана по чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не дава никаква конкретна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лечение, финансирано по бюджета на НЗОК",
В решението се отхвърля и друга теза - че забраната да се плаща за надлимитна дейност не лишава здравноосигурените от достъп до медицинска помощ, а само отдалечава във времето момента на нейното получаване. Според съда медицинската помощ, независимо дали е спешна, или не, има смисъл, ако се предостави своевременно. Забавянето на лечението може да нанесе на пациента непоправими или трудно поправими вреди, изтъква оше КС.
В мотивите си за отмяна на наредбата съдът напомня, че "обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо".
USD
CHF
EUR
GBP
