След два мандата като вицепрезидент на България Ангел Марин бе награден от държавния глава Георги Първанов с орден „Стара планина" - първа степен с мечове за изключително големи заслуги към България. Това стана на официална церемония в Президентството, броени дни преди тандемът да сдаде властта на „Дондуков 2."

Президентът Георги Първанов бе видимо развълнуван на тази особена и по-различна, по думите му, церемония:„Развълнуван съм, защото с този орден се изразява общата воля на българските институции и искам да изкажа своята признателност и към министър Аню Ангелов, и към Министерски съвет."

Припомняме, предложенията за ордени се правят от Министерски съвет, на базата но което държавният глава издава указ.

Първанов не скри затруднението си в едно слово да изброи всички мотиви за тази награда, но подчерта, че в лицето на Ангел Марин вижда един от големите строители на българската армия не само през последните години, а още от 1960 година, когато Марин постъпва във Висшето военно училище в Шумен.

През цялото това време той е проявявал високо чувство на професионализъм и съм сигурен, че ще остане в новата история на българската армия като пример за дълг и чест, категоричен бе държавният глава.

Той подчерта, че в ролята си вицепрезидент за тези 10 години Ангел Марин, за разлика от малко родни политици, е работил изключително прецизно по конкретните задачи и преди всичко по линия на българите в чужбина. „За последните 10 години никой не е направил повече за сънародниците ни зад граница от Ангел Марин. Той изпълняваше това с патриотизъм", заяви Георги Първанов и изтъкна, че Марин е показал новото, модерното и просветено разбиране за български патриотизъм.

Той изрази своята надежда това разбиране да бъде доразвито както от техните наследници, така и от изпълнителната власт.

Георги Първанов изтъкна и че дейността на Ангел Марин не се затваря само в тези му правомощия. „Не познавам много хора, които да се готвят така прецизно за дадена реч, в която няма нито една излишна дума. Той оставя една много ярка диря в президентската институция", заяви той и още веднъж изрази надежда тя да бъде оценена за в бъдеще.

От своя страна Ангел Марин благодари на президента за добрите и топли думи, „галещи слуха и душата", но подчерта, че в годините на т.нар. преход речникът на добрите думи е заменен с този на заядливите, които сеят омраза и враждебност.

Държа да благодаря на първите в процедурата по награждаването му - 11 неправителствени организации, заяви Марин и добави, че дори ако в крайна сметка не се беше стигнало до награждаването му, за него е била достатъчна оценката на тези хора, които са го предложили за награда. По думите, му тези хора, с които той е служил в българската армия, са основния елемент на обществено-политическия живот у нас.

Тези организации трябва да тържествуват не защото аз съм награден, а защото тяхното предложение е уважено, изтъкна вицепрезидентът.

Той подчерта, че тази награда е не само за него, но и за хората, с които е работил и благодарение на които е постигнал всичко. Марин обаче изрази надежда орденът да не е за възраст, а за заслуги и добави, че никоя награда не може да го заблуди за това, което е направил.

Направил съм по-малко от това, което е можело и трябвало да направя. Направил съм го не така добре, както ми се е искало, призна по време на церемонията Марин.

Той добави, че все още търси баланса на „мога-искам-трябва" и че 70 години (на 8 януари Ангел Марин отпразнува 70-тата си годишнина, б.ред.) не стигат, за да постигнеш всичко в живота. По думите му обаче има един път и той е само напред, не можеш да се върнеш назад и да поправиш стореното.

Ангел Марин сподели пред медиите и думи на свои близки и познати, според които той е постигнал два върха в своя живот - във военната кариера и на политическата сцена. „Не съм постигнал българския Еверест нито в политиката, нито в армията, но съм постигнал споменатите два върха според възможностите си", каза той и добави, че се е прицелил в още един връх - да направи така, че неговите знания и опит да бъдат от полза за хората.

В заключение Марин изрази надеждата си все повече достойни и заслужили хора да получат ордена „Стара планина". „Има много такива хора, но ние не ги виждаме. Трябва да си отворим не само очите, но и ушите, за да ги забележим", призова той.