Може би най-основателната критика към Росен Плевнелиев е това, че той сякаш не успя да стане обединител на нацията, както се предполага от един държавен глава. Това коментира политологът Димитър Ганев от изследователски център "Тренд" пред БНР.

"Това, което трябва да посочим като най-голям позитив на президента е, че това е може би най-последователният политик въобще в българския политически живот в последните години. Именно тази му последователност в позициите, ясната му ориентация и поляризация на "добро" и на "лошо" и във вътрешнополитически, и във външнополитически план, вероятно доведоха до това, че определени групи в българското общество казват: "Това е най-силният президент", а други: "Това е най-слабият президент", обясни политологът.

Той отчете, че Плевнелиев е имал труден мандат, по време на който е трябвало да се случат 3 предсрочни парламентарни избора и да се съставят 3 служебни правителства. Ганев определи като "правилното решение" отказът на Плевнелиев да състави трети служебен кабинет, което е щяло да бъде "абсолютно излишно".

"На два пъти, в тежки за държавата моменти на политическа криза , той успяваше да внесе някаква политическа стабилност и да състави кабинети, които по никакъв начин не можем да кажем, че бяха компрометиращи него или самото негово управление", отбеляза още анализаторът.

Влошаването на отношенията с Мосвка по времето на мандата на Плевнелиев трябва да се разглежда в контекста на "безпрецедентно напрежение между Запада и Русия, каквото не е виждано от Студената война насам", изтъкна Ганев.

"Действително, Плевнелиев зае "ястребска" позиция. Това никой не го оспорва. Ястребска позиция без никакъв диалог да има с Москва. Но, това до голяма степен вършеше работа на българската дипломация и българската външна политика и създаде едно специфично разделение на ролитe - Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов поддържаха тази "ястребска" позиция - силно прозападна, проамериканска, без никакъв диалог с Русия, докато Борисов беше в позицията да бъде по-компромисния с Москва, което му носеше, малко или много, и електорални позитиви", завърши политологът.