Вече 140 години в сърцата ни гори пламъкът на Априлската епопея. Днес бунтовна и славна Копривщица отново ни събира, изпълнени с чувство на патриотизъм и дълбока почит, за да си спомним за чутовния подвиг на нашите предци, които през 1876 година показаха на Европа, че на Балканския полуостров живее народ, който повече не може да търпи и който е готов на всичко за своята свобода и достойнство. 

Това каза в словото си по повод 140 години от избухването на Априлското въстание в Копривщица българският президент Росен Плевнелиев, съобщиха от прессекретариата на президентството. 

Незабравим е приносът на Копривщица за политическото, духовно и интелектуално израстване на народа ни през вековете, припомни държавният глава. Славният български град се превърна в люлка на цяла плеяда революционери и интелектуалци, общественици и държавници. Неслучайно преди 140 години точно тук пламна първата искра на героичния бунт. В Копривщица е родното огнище и на легендарния Георги Бенковски, водачът на Хвърковатата чета, която, носена от устрема на вярата, разнесе пожара на въстанието из бунтовната и свещена българска земя.

Въстанаха свободните духом. Много преди българите да грабнат оръжие, „великата идея“ на свободата вече бе посята в умовете на най-будните, на най-готовите да пишат история. Април 1876-та бе резултат от дългогодишните усилия на „една дълга върволица от предтечи – сеятели“, която „беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието“. „Тая дивна върволица, пише Вазов, която захващаше от Паисий – един калугер, и се заключваше с Левски – един дякон“ – два колоса на националната ни свяст.

Априлското въстание не беше творение външно, а рожба само на българския народ. То бе изцяло „народно дело“ и всеки даде според възможностите си. Църквата – свещеника, школото – даскала, полето – орача, майката – сина си. Стремежът към свобода получи своя венец, своя най-значителен израз, когато се превърна в обща национална кауза. Когато българинът осъзна, че всеки трябва да даде в битката за България и когато най-достойните бяха готови да умрат в името на България.

Светлият морален ориентир, изписан от нашите предци с кръв и достойнство, вдъхновява и задължава. Подвигът на априлци завинаги ще остане като парещ въпрос в съзнанието на българската нация – даваме ли достатъчно за Род и Отечество? Дали изборите, които днес правим, са правилни, дали действията ни са на висотата на завещаното от нашите деди, попита той.

Поглеждайки назад към тяхното себеотрицание, търсим верните отговори и за днешния ден. За всеки, захванал се с трънливия път на политиката, трябва да е ясно, че се е „обрекъл да работи за Отечеството“, както ни учеше Левски, а не за себе си. Българските политици и общественици сме длъжни да следваме примера на априлци – да се посветим изцяло на общото благо, да бъдем сред народа и винаги редом с него да работим за по-добрите бъднини за отечеството ни. Винаги можем да се справим с предизвикателствата, когато помислите ни са чисти, а целта - ясна. А тази цел остава неизменна във времето – свободна и независима просперираща България, равна с другите европейски народи. В нейно име бе саможертвата на апостолите на Априлското въстание, в нейно име трябва да бъдат и нашите усилия днес.

„Днешната наша свобода, пише Захари Стоянов, има безбройно число мъченици – герои, българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения...“., припомни още президентът. 

Той призова в дните на Априлската епопея отново да покажем, че никой не е забравен, да се преклоним пред подвига на апостолите и въстаниците, да поднесем цвете на техните паметници, да посеем в сърцата си тяхната вяра и жертвоготовност, тяхната любов към Родината.