Почти 1 660 000 са бедните българи (около 23,8% от населението ни). Целта е до 2022-ра година делът им да намалее на 22,5%. Това е записано в Плана за действие на националната стратегия за намаляване на бедността, предоставен за обществено обсъждане на сайта на Социалното министерство.

Не е изпълнена националната цел за намаляване с 260 000 души до 2020 година живее бедност не е изпълнена. Между 2008-2020 г. има ръст на обеднелите българи с около 28 000 души спрямо базовата 2008 година. Основният фактор, увеличащ риска за попадане в групата на бедните, е липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда. 

НСИ: Под прага на бедност в България през 2020 г. са били 1, 659 млн. души

НСИ: Под прага на бедност в България през 2020 г. са били 1, 659 млн. души

През 2020 г. линията на бедност общо за България e 451.00 лв. средномесечно на лице

Ключов приоритет в националния план е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, в това число продължително безработните.

В документа е записано, че през 2021 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 2,5%. Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишаването на заетостта и разполагаемия доход.

Работниците създават средно 20.1 лв. БВП на час по данни на НСИ

Работниците създават средно 20.1 лв. БВП на час по данни на НСИ

Заетите лица в икономиката са 3 313.7 хил., а общият брой отработени часове е 1 346.0 млн.

Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г. Повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление. През 2023 г. се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции, поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти.

Планират се мерки за насърчаване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и семейния живот, включително чрез гъвкави режими на работа, разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие, осигуряване на достъп до здравни грижи, финансова и материална подкрепа на семействата с деца, подобряване на жилищните условия и други.