Днес енигмата на премиера Сакскобургготски престана да съществува. Чакахме и дочакахме мистичната фраза “Ще видими, като му дойде времето” да се разбули. И това стана.

Чрез гласа си (Димитър Цонев) премиерът обяви, че “времето е дошло”, като това съвпадна с дългочаканите, “драматични” министерски смени. Тепърва обаче ще има да тълкуваме, всъщност какво е дошло, както и можем ли да обявим на историята, че на 16 юли 2003 се е случил ремонт на кабинета.

Ходът на Сакскобургготски е наистина изненадващ. Той направи промени, без да променя нищо. Шахматната наука, може би ще се произнесе за извършените рокади и доколко те оправдават шахматното понятие.

Нас ни интересува, какво се случи днес.

Първо – министрите станаха с един повече, след като на Пламен Панайотов му се измисли пост в кабинета. Той ще координира – дано успее, защото в ПГ на НДСВ не успя с координацията.

Второ – нежната част от първите ни политически люде се увеличи. Чаровната зам.кметица на Силистренско ще се бори вече със стихиите в България – огън и вода (да не дава Господ). Но на нея най-вече ще й трябва късмет, тъй като “стихията Доган” е доста по-опасна от природните й еквиваленти.

Трето – трима зам.министри седнаха в креслата на своите шефове – това според НДСВ-идеолозите било приемственост. Но дали тези стари лица с нови длъжности ще имат мотивацията и силата да правят промени (това особено се отнася до просветното министерство, защото там бакийте наистина са грандиозни).

Четвърто и много важно – великата комбинация Шулева-Василев-Петров. Коментарът ще е лаконичен – явно започва търсенето, кое министерство ще е подходящо за Николай. Но министерства има доста, само дето време няма за нови проби.
Тук хващаме премиера и в леко противоречене (със себе си). Щом маха Петров, значи той не си е вършил работата добре. Тогава, защо ще го кани в екипа си като съветник, или дори, както се говори, ще го прави шеф на новата Агенция по “Комуникации”. Че да беше си го държал министър! И друго – ако погледнем принципно на “смяната Петров”, то тогава за смяна е целият кабинет – ни повече, ни по-малко.

И най-накрая – Петото – монументът Абрашев. Скалата на българска култура, вековният дъб, който гордо и непоклатимо устоява на премиерската буря на промените. Хвала!
Само дето Стефан Данаилов разбули мистерията – никой не щял да поема културното министерство. При това положение нищо чудно скоро да го слеят със спортното ведомство и ако Лучано не стане случайно кмет на София, да го направят спортно-културен министър.

И така, първият опит за ремонт явно е неуспешен. Чакаме следващият.