Множество проблемни области в политическото говорене на българските депутати констатираха студенти и професори от СУ „Свети Климент Охридски".

По време на пресконференция в БТА преподавателите от СУ д-р Владислав Миланов, д-р Надежда Михайлова-Сталянова, Петя Осенова и представителят на БАН Кирил Симов коментираха и някои от речевите профили на български политици.

Сред основните проблеми е липсата на съдържателност и конкретност в изказванията, както и избягването на конкретни отговори по конкретни въпроси, констатира д-р Миланов и посочи, че депутатите говорят общо, по-често граматически правилно, продължително, но в общи линии не много съдържателно.

Показателно за политическото говорене е клишираност и многословие. Често се забелязва и манипулативност, съчетана със силна езикова агресия, особено при политиците Волен Сидеров и Яне Янев.

Характерно за някои български народни представители е преекспонирането на „Аз формата", наукообразност и преувеличена абстракция. „Аз форма" се използва най-често от Сергей Станишев.

Д-р Владислав Миланов подчерта, че говоренето по време на парламентарен контрол все повече прилича на телеграфно изчетена информация и то много бързо.

С помощта на студенти от катедра „Българска филология" към СУ са направени десетки речеви профили на наши политици.

Една от най-атрактивните родни политически фигури безспорно е премиерът Бойко Борисов. Според учените още от самото начало на политическата си кариера той прави силно впечатление с цветущата си реч. Типично за него е оттласкването от политическото клише и търсенето на фамилиарен тон.

Според преподавателите тази тактика не е негова измислица и работи навсякъде по света.

Надежда Сталянова подчерта, че в общуването си Борисов се ръкува с дланта нагоре, което показва безкрайно открита позиция, но говори и за позицията на слугата - този, който е готов да служи на събеседника си.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган също е изключително колоритен от гледна точка на изговора. Често той прибягва до използване на сложни метафори, а цялостната му реч е изградена от сложни и дълги изречения. В речта му често присъстват сложни думи с начало „само", като самоуспокение.

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък освен със свръхупотребата на „Аз формата" се отличава и честото използване на думите „максимално, изключително." При поемане на голяма отговорност експремиерът прибягва до множественото число и често използва „ние."

За лидерът на СДС Мартин Димитров пък е характерно бързото и енергично говорене. Освен това той има и някои леки говорни дефекти. Когато Димитров иска да избегне даден отговор, той обявява: „Сега няма да коментирам" или „Ще си говорим със всички десни партии за тези политики."

За Симеон Сакскобургготски е характерно използването на иронични думи и изрази, диалектни форми и множество чуждици.

По време на едно от заседанията на НС студенти са провели анкета, съдържаща пет въпроса с по два отговора - един верен и един грешен. Студентите посочиха, че въпросите са най-лесните от матурата след 7 клас. Един от тези въпроси е бил: „Как се пише министър-председател - слято или полуслято?"

Само един народен представител от ГЕРБ и един от БСП са отговорили на всички въпроси, останалите дори не са отговорили на всички питания, тъй като били затруднени.

Надежда Сталянова посочи, че според изследванията могат да се обособят основно три групи български политици. Първата е на опитните - които имат повече от 20 години стаж в политиката и обиграно до съвършенство владеят политическото клише.

Втората група използва агресивната форма на езиковата изява - тук влизат лидерите на РЗС и „Атака." Двамата лидери съзнателно се държат агресивно и нападат чрез политическото си говорене.

Третата група включва хора, скоро навлезли в политиката, които още не са овладели клишираната политическа реч. За преподавателите от СУ те са едни от най-интересните.

Сталянова посочи, че тяхната реч в самото начало не е била моделирана и с говоренето си са изразявали предимно лична позиция, припомняйки изказванията на Симеон Дянков за пицата, която сравни с бюджета и за старчетата от БАН.

Тя коментира, че тези нови лица много бързо обаче са започнали да се учат на политическо говорене и даде за пример столичния градоначалник Йорданка Фандъкоа, която първоначално е говорила по-конкретно, а сега използва по-общи изрази и политически клишета.

Владислав Миланов изтъкна, че идеята на анкетата и на анализа на речевите профили не е да се изобличава някой като неграмотен. Редно е обаче, след като законодателите изискват от седмокласници да спазват определени норми в книжовния език, те самите да спазват законите на българския език.