Нашите политици не са на "ти" с книжовния български език. Оценката е на преподавателите от Софийския университет, цитират от телевизия Bg on air.

"Тенденциите се повтарят. Политиците като че ли създадоха свой политически жаргон, в който зад много думи има малко информация. Загубиха се в езиковите клишета", каза езиковедът доц. Владислав Миланов.

В стремежа да се харесат и да се измъкнат от неудобните въпроси депутатите често прибягват до заучени фрази и изрази.

"В предизборната кампания всяка втора дума е "приоритет". Всяко второ изказване в парламента включва думи като "ресурси". Държавата винаги е готова да поеме своята отговорност. Образованието и здравеопазването винаги са приоритет за държавата. Правителството ще понесе своята отговорност. Ще направи всичко по силите си. По същество няма нищо лошо в тези примери", коментира доц. Миланов. Когато тези думи са изхабени от употреба, няма как да убедите хората, че това е истината, смята преподавателят.

И в 44-ия парламент станахме свидетели на книжовни грешки. А според експертите, повечето политици падат жертва на емоциите, които моделират тяхното поведение. Когато стоиш най-високо в държавната йерархия би трябвало да се съобразяваш и да не допускаш подобни употреби, каза преподаватят.

Често в Народното събрание думите звучат обидно. "След това се извиняват, стават коалиционни партньори. Това означава, че чрез думите не общуват със себе си истински", каза доц. Миланов.

Понякога парламентарната трибуна прилича на семейно-битов скандал, обясни той.

Според анализаторите, често полиците губят време за незначителни спорове, вместо да обсъждат важните за страната въпроси.

Политическата ни история обаче помни и депутати, които си служат умело със словото. Сред добрите примери са проф. Андрей Пантев, както и покойните проф. Стефан Данаилов и Гиньо Ганев.