Въвеждането на мажоритарна система за гласуване би довело до по-ниска представителност, би облагодетелствало големите партии и бизнес организации.
Би дало възможност на управляващата политическа сила да манипулира вота чрез определянето на границите на едномандатните райони.

Такава позиция изразява Българската асоциация по политически науки в изявление, подписано от над 30 експерти в тази област.

Пълният текст на становището на политолозите:

Защо не подкрепяме предложената мажоритарна система за избор на национален законодателен орган

Eдин от въпросите, по които гражданите могат да изразят позицията си на Националния референдум на 6 ноември 2016 г., се отнася до избирателната ни система. Той е следният: "Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"

Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спомогнала за: - по-добра оценка на качествата и достойнствата на кандидатите и избор на личности; - по-голяма представителност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едномандатен избирателен район, ще стоят зад избрания кандидат); - mо-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености.

Предлагаме на гражданите своята оценка както за тези очаквани положителни ефекти, така и на други ефекти, които една такава промяна би предизвикала.

Преди да изложим аргументите си, нека припомним, че с такава избирателна система българските граждани са излъчили всички свои президенти, както и своите кметовете от 1991 г. насам, т.е. на гражданите е добре познато как функционира тази избирателна система поне в тези случаи. Трябва, обаче, да подчертаем, че днес няма демократични страни, които да излъчват националните си законодателни органи по точно този начин. Демокрациите, които ползват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ, например) не избират своите представители на два тура с абсолютно мнозинство, а ползват т.нар. система "first past the post" - избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привежда) за парламентарни избори се използва мажоритарна система в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур. До втория кръг се допускат всички кандидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласовете на първи тур - и, поне хипотетично, това биха могли да бъдат до 8 кандидата. На втори тур побеждава кандидатът, събрал най-много гласове, макар и непостигнал абсолютно мнозинство. Предложението пред нас е различно: според него, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се допускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъдат излъчени с абсолютно мнозинство - в един или в два тура, е удовлетворено. Затова трябва да подчертаем, че въвеждането на подобна избирателна система би направило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя законодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да сме особено внимателни.

И трите аргумента на вносителите в полза на избора на точно такава избирателна система са подвеждащи. Най-изненадващо е твърдението, че с такава система бихме имали повече "представителност". По принцип един от недостатъците на мажоритарните системи е именно липсата на представителност. Този дефект на мажоритарните системи не е поправен с изискването изборът на депутати да е с "абсолютно мнозинство". За да разберем защо това е така, нека си припомним, че гласуването на парламентарни избори вече е и задължително. При задължителни мажоритарни парламентарни избори, проведени при така предложената избирателна система, мнозина граждани биха били принуждавани да избират между кандидати, класирани за втори тур, които те често не харесват. Затова, противно на твърденията на вносителите, събралите абсолютно мнозинство по този начин кандидати (1) не биха се радвали на повече легитимност, нито биха били по-"представителни", защото били "изборът на над 50% от гласоподавателите". Нещо повече, гласуването на втори тур за тези избиратели би било един принуден избор, а (2) не избор на база "оценка качествата на кандидатите", каквато е идеята на вносителите, какъвто е втория аргумент на вносителите. Вносителите имат и един трети аргумент: подобрената връзка между гражданите и техните представители в законодателния орган, което би подобрило демократичната им отчетност. Действително, за да увеличат шансовете си, партиите биха подкрепяли по места по-разпознаваеми и избираеми кандидати, което хипотетично би могло да отслаби влиянието на партийните централи за сметка на местните организации, както и хипотетично би могло да подобри шансовете на независими популярни местни кандидати. И все пак, дори и тук общото правило отново би било, че в едномандатни райони партиите са тези, които посочват, и то само един свой кандидат.

За гражданите остава единствено изборът кой от предложените от различните партии кандидати да подкрепят.  

Вместо да подрива партийния вот, каквото е заявеното намерение на вносителите, такава промяна би го затвърдила. Тя би била и отстъпление от завоюваното от гражданите отслабване на партийния вот с въвеждането на преференцията, даваща възможност на гражданите да изберат един (според тях най-добър) измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът за предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект се постига значително по-добре с настоящата избирателна система с преференции. 

За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно да погледнем картата на мажоритарно избраните кметове в страната при последните местни избори от 2015 г. Справката показва, че огромното мнозинство от тях са партийни кандидатури, излъчени от две партии: от най-голямата ГЕРБ (121 кмета), и от регионално силната ДПС (33). БСП е втора при пропорционални избори и малко преди ДПС на мажоритарни избори (38 кмета).

С това последно, много красноречиво наблюдение, преминаваме към проблемите, които очакваме да предизвика една такава промяна.

На първо място, такова гласуване би дало огромно предимство на големи партии със силни местни структури, както и на партии със силно регионално присъствие. Мажоритарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сформира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите. Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно управление, което е очакваният ефект от това обаче, идва на твърде висока цена - изпадане на малките и средните партии от парламента, и бетонирането в парламента на 2 или 3 партии. Резултатът е: непредставеност на големи групи граждани в парламента, по-малко плурализъм и по-малко конкуренция в партийната система. Освен този негативен ефект за партийната система, могат да се очакват и проблеми при начертаване границите на едномандатните райони. Доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са прокарани тези граници, битката за тях би била ожесточена, като вероятността резултатът да е безпристрастен е малка. Една от популярните критики срещу мажоритарните демокрации е, че демократичният процес там е предварително "нагласен" (rigged) не на последно място и заради практиката на джеримандеринг (gerrymandering): начертаване на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия. Нека обърнем внимание, че определянето границите на едномандатнтите райони вероятно ще се извършва от администрация, пряко подчинена на управляващите. Ожесточеността на споровете при очертаване на границите на районите, само ще се засили при отчитане резултатите от изборите. Доколкото спечелването на мандат често ще зависи от много малко предимство в гласовете в съответния район, очакваме огромен брой дела за оспорване на резултатите. Това е много тревожен очакван ефект, доколкото основно предимство на демократичните избори е мирното предаване на властта на спечелилите. При съдебно оспорване на резултати, което хипотетично може да засегне всичките 240 едномандатни района, можем да очакваме блокиране на демократичния процес. Очакваме, че подобна избирателна система би увеличила корупционния натиск - често дори няколко гласа ще се оказват решаващи, което би засилило интереса за купуването им. Може да се очаква, че това ще доведе до все повече изборни злоупотреби и до засилено влияние на тези злоупотреби върху изборните резултати. Никак не е случайно, че купуването на гласове е най-разпространено при местни избори и там то значимо влияе на резултатите там. Можем да очакваме подобен ефект и от предложената промяна. Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента.

Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента.

Всички приведени тук аргументи: - няма основание да очакваме положителните ефекти върху политическата ни система, които вносителите подчертават; - има и много негативни последици - намаляване на плурализма и конкуренцията, намаляване на представителството на гражданите, създаване на условия за корумпиране на изборния процес и за оспорване на резултатите, които допълнително биха подрили доверието на гражданите в демократичния процес у нас;

би трябвало да са достатъчни, за да разберем защо предложената избирателна система не се използва за избора на законодателен орган в нито една съвременна демокрация. Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява. Но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент.