Ситуацията с правата на човека в България пропада или остава на тревожно ниско ниво в много области.
Това са констатациите на Българския хелзинкски комитет, който представи годишния си доклад за състоянието на правата на човека в България през 2012 година.

Най-обезпокояваща е ситуацията с независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване, правото на религиозна свобода на мюсюлманите и положението в местата за лишаване от свобода.

Както и в минали години, сериозни проблеми има с правата на децата в институциите, свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи, правото на убежище, дискриминацията спрямо етнически и сексуални малцинства, жените, хората с увреждания и други уязвими категории граждани.

"През 2012 г. нереформираната прокуратура продължи да легитимира лишаването от живот на децата в институциите и на гражданите в ръцете на полицията.
Съдиите бяха унижавани и преследвани от правителството, а системата остана без реформа, в състояние на зависимост и блокаж на качествено правосъдие. Развива се само защитата от дискриминация", заяви Маргарита Илиева, директор на Правната програма на БХК.

Като конкретни проблеми в съдебната система беше посочено „празното атестиране", като беше изтъкнато, че всички участници в нея са отличници, неравномерното разпределение на задълженията, неслучайното разпределяне на делата и др.
Сериозно внимание от БХК отделиха на полицейско-правителствения тормоз върху съдиите. Според тях управляващата партия ГЕРБ буквално са се опитали да обезглавят онези, които са се борили за реформи в съдебната система.

Като огромен проблем бе посочена и обвързаността на новоизбрания главен прокурор Сотир Цацаров с управляващите, като той бе наречен „любимецът на правителството", а президентът Росен Плевнелиев веднага подписал указа за неговото назначаване, въпреки противоречивите реакции около процеса на избирането.

Не бе пропуснат и скандалът с назначаване на конституционен съдия от квотата на парламента, като според БХК в продължение на години ще помним болезнения и два пъти „фалирал избор на конституционен съдия".

Според БХК изминалата 2012 г. бе година на срив в свободата на изразяване в България. Преобладаващо бе безкритичното/положително отношение на повечето медии към правителството.
Сред проблемите се открояват икономически и политически обвързаности, олигополизация, медийни войни, натиск, тежка автоцензура, неефективна медийна саморегулация, насочване на европейски средства към определени медии, дегизиране на платени материали като редакционно съдържание.

БХК отчитат, че през 2012 година е настъпил много сериозен срив. Традиционните медии напълно са компрометирали статута си на 4-та власт. Преобладавало е безкритично или изключително положително отношение на повечето български медии към вече бившето правителство и особено към министър-председателя.

Комитетът се позова на изследване на организацията на медиите в Югоизточна Европа от април 2012 година, според резултатите от което мнозинството репортери в България смятат за нормално да не публикуват материали, които могат да навредят на бизнес интересите на собственика на изданието.

„Премиерът Борисов лично е звънял в нашата медия да иска да се публикува даден материал", сочи един от анонимните цитати, публикувани в изследването.
Посочен бе също така продължаващото пожълтяване на медиите и насочване на средства към определени медии.
„Често се случва журналисти да се подписват с псевдоними, тъй като не искаш твоето име да е обвързано с написаното", „Като пишем против някого, първо трябва да видим дали рекламира при нас", сочат пък друга част от мненията.

Обърнато бе внимание на положението в местата за лишаване от свобода, където от години няма никакво строителство, има голяма корупция и физическо насилие над затворници.
Думата тук обаче взе и зам.-министърът на правосъдието Велина Тодорова, която заяви, че част от фактите, изнесени в доклада не отговарят на истината. Тя посочи, че по много от изтъкнатите проблеми се е работили интензивно през изминалите години.

БХК беше обвинен и от други присъстващи за публикуване на откровени неистини от стари доклади, като бе даден пример с гроб на османска принцеса в централните гробища, който според БХК е бил осквернен по религиозни причини, но при проверка се е оказало, че по всяка вероятност става дума за обикновени иманяри, които са търсили златна монета под надгробната плоча.

За финал председателят на БХК Красимир Кънев се спря и на програма със свободата на изразяване на мюсюлманите. Като пример за преследване и дискриминация Кънев посочи делото срещу имамите в Пазарджик. Няколко от подсъдимите имами дори присъстваха в залата, но бяха лаконични в изказа си.

Кънев определи процесът в Пазарджик като най-сериозното посегателство срещу религиозните права на българските мюсюлмани от последните години.
Основното обвинение е по член 108 за проповядване на антидемократична идеология. "Използването на разпоредба, която е остатък от времето на тоталитарния комунистически режим, за преследване на мирна религиозна дейност, е без прецедент в периода на демократичния преход", коментира Кънев.

БХК изтъкна също, че е имало посегателства над храмове и нападения над мюсюлмани и остро се противопоставя на предложението за референдум за построяването на джамия в Гоце Делчев.
Според тях е абсурдно да се състои подобен референдум , тъй като утре можело да поискат „референдум дали някой да се казва Ахмед или по друг начин".