Наводнението във ваканционното селище "Елените" не може да остане безнаказано, закани се премиерът Росен Желязков, цитиран от БНР.

Той подчерта, че служебни лица са слагали подписа си под всички документи, след което се е стигнало до строителство и това няма как да остане безнаказано.

И беше категоричен: "Аз поемам ангажимент, че изпълнителната власт с целия си ресурс ще направи така, че да има годни доказателства за нуждите на правосъдието".

Имаме натрупване на много елементи - на първо място намесата на човека в тези места, в които природата е показала, че рано или късно може да покаже превъзходството си пред него, посочи премиерът.

Той увери, че всичко се разглежда в момента - от градоустройствени планове, регулацията, строителството и всички човешки интервенции до това по какъв начин тези проблеми могат да бъдат много правилно адресирани и финансирани, за да не се допуснат подобни трагедии.

По негови думи системата за ранно предупреждение е сработила и това е довело до много спасени човешки животи.

Желязков смята, че е имало и много навременна реакция за спиране на трафика край "Елените", който е можело да бъде много сериозно засегнат от приливната вълна.

Припомняме, че след проливни дъждове по Черноморието от последните дни в "Елените" стана наводнение, което взе 4 жертви. Въпреки че основното строителство в "Елените" започва след 2002 г., когато комплексът е закупен от дружеството "Елените Инвест", в което Ветко Арабаджиев беше мажоритарен собственик, който пък заедно с неговата съпруга - Маринела, бяха задочно обвинени в ръководене на организирана престъпна група, укриване на данъци и пране на пари, след наводнението държавата се зае да разследва дали строителството във ваканционото жилище е законно. 

Оказа се, че не е, след като според кадастъра на мястото на комплекса минава река и строителството там е забранено. 

На 7 октомври министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов обяви, че било установено строителство върху речно корито в комплекс "Елените".  

В доклад на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР), изпратен до МОСВ пък става ясно, че в деловодната система на дирекцията не е открита информация за съгласуване на инвестиционни предложения, свързани с покриване на речното корито на река Дращела и за строителството на сгради в него. 

Манол Генов: Басейновата дирекция не е съгласувала проекти за застрояване в „Елените“

Манол Генов: Басейновата дирекция не е съгласувала проекти за застрояване в „Елените“

Екоминистърът се закани "да върнем справедливостта и държавността" след наводнението

Относно предложените изменения от ИТН в Наказателния кодекс, с които се криминализира разпространяването на информация за личния живот на човек без негово съгласие и които предизвикаха остри критики и от журналисти, и от обществени, и от политици, а в крайна сметка бяха оттеглени, Росен Желязков заяви, че неговото мнение е, че "когато аз прочетох, не останах с усещането, че става въпрос за свобода на словото, а става въпрос за разкриване на данни от личния живот на всеки български гражданин".

По думите му според Конституцията личния живот на всеки е неприкосновен и трябва на всеки да се пази достойнството и според нея българската държава създавала условия това да бъде спазвано.

По какъв начин конституционните текстове и гаранции за правата на гражданите се интерпретират в законодателството, е въпрос на автономия на Народното събрание тогава, когато има законодателна инициатива и мястото на дебата е в НС, продължи премиерът.

Росен Желязков добави, че бурното развитие през последните години на всички източници на информация и дезинформация, изкривена информация, още повече с навлизането на социалните платформи в ежедневието на всеки, както и на изкуствения интелект, всеки гражданин трябвало да има възможността да чувства, че държавата, чрез правоохранителната система, пази тези конституционни права.

Начинът, по който биха се имплементирали чрез законодателството е съществен, но това не означава, че не трябва да има разговор по този въпрос, категоричен беше премиерът и добави, че това е така, защото тепърва предстояли сериозни разговори относно намесата на ИИ и социалните мрежи - и в изборните процеси, и в друго права на гражданите.

Припомняме обаче, че дебати по предложените промени от ИТН не можаха да се състоят, понеже те бяха внесени на 7 октомври, а на 9 октомври вече бяха одобрени от правната комисия в НС.

Отделно от това, предложението на ИТН предвиждаше използването на специални разузнавателни средства срещу престъпления против личния живот.