Парламентът разшири сроковете за провеждане на досъдебното производство. Депутатите приеха окончателно промени в Наказателния кодекс. С измененията прокуратурата вече ще разполага за разследване с три, вместо досегашните два месеца.
При нужда срокът ще може да бъде удължаван с още 6, а при правна или фактическа сложност - с допълнителни 12 месеца.
Освен това отпада и ограничението, което досега забраняваше използването на доказателства, събрани след изтичането на първоначалния срок. Това според вносителите ще улесни процесуалните действия при по-сложни разследвания.
Предложените промени обаче срещнаха категоричен отпор от страна на опозиционните формации.
Депутати от ПП-ДБ предупредиха, че с новите текстове се връща порочната практика от 90-те години, при която разследвания се влачеха с години, без да се стига до съд. От формацията настояха, че увеличаването на сроковете подкопава принципите на правовата държава и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
"Това е откат от реформите, правени в последните десетилетия. Така на практика отново се въвежда понятието "вечен обвиняем", осъдено в редица решения на Европейския съд", коментира Васил Пандов от ПП-ДБ.
Подобна позиция изрази и "Възраждане". От партията заявиха, че удължените срокове ще позволят на прокуратурата да протака дела, включително за корупция, а в крайна сметка държавата ще плаща обезщетения заради нарушени права на гражданите.
От "Величие" предложиха сроковете да бъдат ограничени до максимум две години, за да се избегне риска от неограничено разследване без резултат.
Въпреки критиките, управляващото мнозинство прие текстовете с аргумента, че по този начин ще се гарантира по-качествено и задълбочено разследване при по-сложни казуси. Опозицията обаче настоява, че реалният ефект ще бъде по-голяма власт за прокуратурата и по-слаба защита за правата на обвиняемите.
Малко след това депутатите приеха окончателно и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въвежда възможност вещите лица, изготвили автотехнически експертизи, да участват в съдебни заседания чрез видеоконферентна връзка.
Мярката цели да облекчи съдебната система заради недостига на квалифицирани експерти и многобройните дела, свързани с пътни инциденти. Очаква се дистанционното участие да ускори разглеждането на делата и да намали броя на отложените заседания поради невъзможност на експертите да присъстват физически.
Според приетите текстове, дистанционното изслушване ще дава възможност на страните по делото да чуят заключенията на вещото лице в реално време и да зададат въпроси, без да се налага експертите да пътуват между различни съдилища в страната. Това ще позволи по-ефективно разпределение на работата и участие в повече от едно дело на ден.
Новата уредба предвижда и изпит за придобиване на правоспособност в сферата на съдебните автотехнически и пътнотехнически експертизи. Изключение ще се прави за лица с академична длъжност "доцент" или "професор" във висши училища, научни институти или БАН.
Законопроектът получи принципна подкрепа от част от опозицията, макар и с отделни резерви. Очакванията са новите правила да допринесат за по-бързо правосъдие и по-добро използване на експертния капацитет в страната.
USD
CHF
EUR
GBP
