България работи за дългосрочни решения, които да гарантират надеждност и автономност на енергетиката и да минимизират негативните ефекти от нови енергийни кризи в бъдеще. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща днес с президента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо в Тирана. Радев е на посещение в Албания за участие в срещата на върха ЕС-Западни Балкани, съобщиха от президентството.

Министърът на икономиката: Ситуацията не е чак толкова черна

Министърът на икономиката: Ситуацията не е чак толкова черна

Далеч не толкова оптимистичен е бизнесът

По думите му преходът към зелена икономика трябва да води към укрепване на националния капацитет за производство на евтина електроенергия, с което да се осигурят както нуждите на България, така и да се подпомага енергийният баланс в региона. Според президента заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост цели за намаляване на въглеродните емисии и съхраняване на електроенергия трябва да се постигнат така, че да бъдат използвани в максимална степен националните енергийни ресурси, натрупаният опит и научният потенциал на страната. В тази връзка по време на срещата беше коментирана идеята на водещи български университети, учени и представители на бизнеса за съхраняване на електроенергия чрез създаването на подземна ПАВЕЦ в региона на Маришкия басейн с технология, която вече е внедрена в някои държави.

Европейската банка за възстановяване и развитие ще подпомага проекти и реформи у нас

Европейската банка за възстановяване и развитие ще подпомага проекти и реформи у нас

Асен Василев подписа меморандум с президента на финансовата институция Одил Рено-Басо

Радев призова за превръщането на свързаността в Югоизточна Европа в приоритет както за държавите от региона, така и за международните финансови институции. Той заяви, че това е от ключово значение за осигуряване на алтернативни вериги на доставки, недопускане на дефицит и последващ ръст на инфлацията. Румен Радев подчерта, че за разлика от Централна Европа, разстоянието между двата моста на река Дунав, свързващи България и Румъния, е 300 километра, което не е в интерес на развитието на икономическите връзки на двете държави, нито на ЕС.