Разминахме се с предпазните клаузи от ЕС

Ръководителят на Групата на говорителите на Европейската комисия Йоханес Лайтенбергер представи в Брюксел редовните доклади за България и Румъния.

Те са в изпълнение на наложения от комисията Механизъм за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи в двете най-нови страни членки на Европейския съюз.

Според оценката на ЕК в някои области напредъкът е доста бавен и е необходима по-строга намеса.

Въпреки всички направени стъпки, все още има недостатъци, които спешно трябва да бъда разгледани, категоричен е Лайтенбергер.

В същото време той изтъкна, че ЕК е решила, че предпазните клаузи не са подходящи към този момент и няма да бъдат прилагани.
Но те, по думите му, могат да бъдат приложени до края на годината, като по този начин се дава определена времева рамка.

На въпрос дали ЕК предвижда някаква санкции по отношение на скоростта, с която се приемат реформите, Йоханес Лайтенбергер заяви, че не става въпрос за санкции.
Колкото се отнася за скоростта, Лайтенбергер коментира, че няма да прави предсказания, но се вижда че там където има воля, има и начин.

Постигнатото в България и Румъния наричаме прогрес, но той трябва да бъде увеличен. Има технически подобрения, но политическата воля трябва да бъде засилена и това се опитваме да поощрим с тези доклади, които настоявам, че са абсолютно справедлива оценка, заявява още говорителят на ЕК.

В доклада си ЕК е изготвила 21-а специфични препоръки по отношение на България.

Сред тях са

• изготвяне на структура за борба с организираната престъпност
• преследване на корупцията и организираната престъпност
• създаване на проект по отношение на опростяване на криминалните процедури
• подобряване на ефективността на системата за спазване на изискванията по отношение на съдебните процеси
• да продължи работата по концепцията за цялостно преработване на Наказателния кодекс
• да се накарат съдилищата да публикуват всички съдебни решения
• да се осигури ефективно изпълнения на закона за конфликта на интереси като се създадат ръководни принципи и система за подаване на сигнали
• да се подпомагат всички административни власти с контролни функции при разследването на корупцията
• подобряване на системата при замразяване/конфискация на имущество, придобито чрез престъпна дейност
• засилване на капацитета на главните инспекции и инспекциите към министерствата и агенциите като им се даде мандат да действат при установяването и отстраняването на проблемите
• разглеждане на радикални реформи в НПК за да се улесни наказателното преследване и да се редуцират излишните формалности
 

В заключението на доклада се посочва че механизмът за сътрудничество се запазва до следващия пълен доклад, който ще е следващото лято.

Има резултати, беше изминат дълъг път, част от този път е изминат много успешно и това е причината, поради която комисията посочва, че е добре механизмът да бъда запазен и да помага на страните.

Към момента не мислим да правим каквито и да е било промени в механизма за сътрудничество, остава да бъдат направени много неща, изтъкна говорителят.

Заключението в доклада е, че има постигнат напредък, подчерта говорителят на ЕК и добави, че ЕК се надява този доклад да бъде разгледан като окуражаващ.

На въпрос дали докладът е повлиян от промяната на правителството в България Лайтенберг отговори, че докладът е основан на обективна оценка на ситуацията, каквато е в момента и начинът, по който трябва да се промени тя.

Препоръките не са свързани с определени политически сили или политици, така че трябва да има политическа ангажираност за разрешаването им, подчерта Лайтенбергер.

Има очаквания по отношение на двете държави, но най-вече за България - новото правителство да действа бързо по отношение на препоръките в доклада.

По думите на Лайтенбергер, причините за отлагане на доклада за еврофондовете за есента за технически.
По отношение на еврофондовете срокът е бил 15 юли. „Имахме нужда от повече време, за да осъществим наблюденията, уточнява говорителят